datajuicer/LLaMA-1B-dj-refine-150B
Text Generation
•
Updated
•
762
•
1
text
stringlengths 82
10.7k
| meta
dict | stats
dict | simhash
float64 15,479,338B
18,268,781,561B
|
|---|---|---|---|
Григорианският календар (понякога наричан и Грегориански календар или "нов стил") е съвременният международно признат светски календар, на който се основава и международният стандарт ISO 8601.
Григорианският календар е въведен в употреба на 4 октомври 1582 г. в съответствие с була от 24 февруари 1582 г. на папа Григорий XIII, чието име носи и днес. Той поправя древноримския Юлиански календар, като в него са нанесени някои корекции, за да се отчете по-точно дължината на тропическата година. В Юлианския календар се приема, че времето между две последователни пролетни равноденствия е 365,25 дни и дробната част се компенсира, като една на всеки четири години има с един ден повече (високосна година). При Григорианския календар годините, кратни на 100 не са високосни (с изключение на годините, кратни на 400, т.е. на всеки четири века се пропускат три високосни години, като например 1700, 1800 и 1900 година), което дава средна продължителност на годината от 365,2425 дни. Тази стойност се доближава значително до продължителността на тропическата година - например времето между пролетните равноденствия през 2000 година е 365,242374 дни.
Григорианският календар е възприет в различните страни по различно време, като този процес продължава почти три века и половина. Въведен е в България със закон, гласуван от Народното събрание на 14 март 1916 г., като отчитането на времето единствено по нов стил започва от 1 април 1916 г. според юлианския календар (14 април според григорианския календар).
Описание
Григорианският календар е слънчев календар, зависим от периода на завъртането на Земята около Слънцето, който е 365,2422 дни от 24 часа по 60 минути, всяка по 60 секунди. Средната тропическа година е 365 дни, 5 часа, 48 минути и 45.5 секунди. Тя варира слабо, с една до две минути, в зависимост от началната точка. Точната стойност, изчислена на 1 януари 2000 година е 365,242 190 419 дни. Средната година при Григорианския календар е 365,2425 дни; за да може броят на годишните дни да е цяло число, през определени периоди, най-често 4 години, се добавя един допълнителен ден, 29 февруари, а годината се нарича "високосна".
От тук следва разпределението на високосните години:
Всяка година, кратна на 4 е високосна;
Всяка година кратна на 100, но не и на 400, не е високосна;
Всяка година кратна на 400 е високосна (1600, 2000 и т.н.).
Тази методика осигурява достатъчна за практиката точност. Годината по Григорианския календар е малко по-дълга от реалното време на обикаляне на Земята около Слънцето, т. е. 365,2425 вместо 365,2422 дни. Разликата между средната година при Григорианския календар 365,2425 дни и точната стойност на средната тропическа година 365,242 190 419 дни е
365,2425 - 365,242190419 = 0,000309581 = 1/3230,1723943 ≈ 1/3230 ≈ 1/3200
В същия ред на анализа това означава, че на 3230,1723943 години = 3230 години, 2 месеца, 2 дни, 2 часа, 10 минути и 26,6448 секунди трябва да има по още една невисокосна година от кратните на 400 или всяка година кратна на 400, но не и на 3200, не е високосна. Така че, ако периодът на обикаляне на Земята около Слънцето се запази през вековете, около 3230 година ще трябва да се отнеме още един ден. Ако се спази методиката на Григорианския календар, трябва да не е високосна, а нормална 3200 година, а най-точно - 3232 година.
Григорианският календар се дели на 12 месеца по следния начин:
януари, 31 дни;
февруари, 28 или 29 дни;
март, 31 дни;
април, 30 дни;
май, 31 дни;
юни, 30 дни;
юли, 31 дни;
август, 31 дни;
септември, 30 дни;
октомври, 31 дни;
ноември, 30 дни;
декември, 31 дни.
Всеки период от седем дни се казва седмица, а дните на български се наричат така:
понеделник;
вторник;
сряда;
четвъртък;
петък;
събота;
неделя.
Броенето на годините в календара започва с годината, за която средновековните схоластици погрешно приемат, че е година на раждането на Иисус Христос. Според евангелията на Матей и на Лука, Иисус се ражда по време на управлението на Ирод Велики, за когото съвременната историческа наука е сигурна, че умира през 4 г. пр.н.е. Съществува и хипотеза, според която "Витлеемската звезда", видима на небосвода по време на раждането на Христос е комета, преминала в близост до Земята през 7 г. пр.н.е. Император Октавиан Август въвежда нов календар във връзка с Pax Romana и заповядва 1 януари на всяка нова година да се чества като празник на Мира - започва епохата "новата ера", "нашата ера" или "християнската ера". Годините в нея се отбелязват според Миланския Едикт на Константин със "сл. Хр." (след Христа) или с "н.е." (от новата ера), или са без такова уточнение. Годините преди 1 век н.е. се бележат с "пр. Хр." или с "пр.н.е." (преди новата ера). В западноевропейските страни новата ера се бележи със съкращението "AD" ( - Лето Господне), но също така може и да е без това уточнение; а годините преди 1 век н.е. с "BC" ( - Преди Христа).
Григорианската промяна
Основната разлика между Григорианския календар и предшественика му - Юлианския, се състои в разпределянето на високосните години.
В Юлианския календар, всяка четвърта година е високосна и има един допълнителен ден през февруари.
Както е отбелязано по-горе, средната тропическа година се определя от продължителността на периода на завъртане на Земята около Слънцето, който процес отнема 365,2422 дни. Добавяйки един ден на всеки четири години, Юлианският календар има малко по-голяма средна дължина - 365,25 дни. Това постепенно е довело до забавяне в отчитането на дните и съответно до разликата от десет дни спрямо астрономическото време. Видимият признак, по който през 16 век това е установено, е пролетното равноденствие отместено по-рано - към началото на март, което църквата използва за определяне на датата за честване на Великден.
За пръв път нов вариант, за да бъде приведен календарът в съответствие с астрономическото време е предложен от калабрийския доктор Алойзий Лилий. Новият календар е одобрен на 24 февруари 1582 г. чрез папската була Inter gravissimas на папа Григорий XIII.
Новият календар премахва високосните дни за годините, отговарящи едновременно на следните две условия:
годината е кратна на 100;
годината не е кратна на 400.
Както в Юлианския календар, годините 1600 и 2000 са високосни, но за разлика от него, 1700, 1800, 1900, 2100 не са.
Inter gravissimas постановява също, че четвъртък, 4 октомври 1582 г. ще бъде непосредствено следван от петък, 15 октомври, за да се компенсира отместването, натрупано през вековете.
Григорианският календар не се приема едновременно в цяла Европа. Той е наложен от Григорий XIII в страните под силно влияние на католическата църква - Испания, Португалия и Полша го приемат веднага, а други (Франция и др.) - съвсем скоро след тях. Протестантска Англия приема Григорианския календар чак през 18 век, а Русия трябва да дочака Октомврийската революция, за да го приеме през 1918 г., като се оказва че Октомврийската революция започнала на 25 октомври 1917 г. според юлианския календар, всъщност е започнала на 7 ноември 1917 г.
В България григорианският календар е въведен в гражданския живот с Указ № 8 на цар Фердинанд I съгласно който 31.III.1916 г. веднага е последван от датата 14.IV.1916 г. (Държ.вест., бр. 65, 21.III.1916 г.). В Сърбия това става на 18.I.1919 г., в
Гърция - на 9.III.1924 г. и т.н.
Разликите в календарите създават трудности на историците, защото примерно даден английски документ, датиран от 10 януари 1603 г., е писан по-късно от френски документ от 15 януари същата година. Например Уилям Шекспир и Мигел де Сервантес са починали на една и съща дата (23 април 1616 г.), но всъщност не и в един и същи ден. Допълнителни трудности идват от факта, че календарите се отдалечават и григорианската "поправка" е от 10 дни до датата 28 февруари/10 март 1700 г., 11 дни от 29 февруари/11 март 1700 г., 12 дни от 29 февруари/12 март 1800 г. и 13 дни от 29 февруари/13 март 1900 г. до днешна дата.
Григорианският календар не предвижда година Нула и вековете и хилядолетията започват с годината номер 1. Следователно:
последният ден от старата ера е 31 декември от първата година преди новата ера;
първото столетие продължава от 1 януари 1 г. до 31 декември 100 г., второто - от 1 януари 101 г. до 31 декември 200 г., 21 век и третото хилядолетие започват на 1 януари 2001 г.
Хронологична схема
Вижте също
Високосна година
Високосна секунда
Целогодишни календари
Юлиански календар
Новоюлиански календар - източноправославен църковен календар
Външни препратки
ГРИГОРИАНСКИ КАЛЕНДАР
Kalendergenerator
Вечният календар
Papst Gregor XIII: Inter Gravissimas Папската Була
Алтернативи
Източници
Календари | {
"title": "Григориански календар",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.7913184773,
"avg_line_length": 90.6947368421,
"char_rep_ratio": 0.0686650401,
"flagged_words_ratio": 0,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9981635213,
"max_line_length": 1139,
"num_words": 4848,
"perplexity": 394.1,
"special_char_ratio": 0.2683379759,
"text_len": 8616,
"word_rep_ratio": 0.1311983471
} | 11,357,436,575,574,405,000 |
GNU General Public License (на български превеждан като "Общ публичен лиценз на GNU", е лиценз, издаден от Фондацията за свободен софтуер, с цел той да бъде използван за лицензирането на софтуер като "свободен".
Свободи
GPL гарантира на потребителите на компютърни програми следните права (още наричани "свободи"):
Свободата да ползват програмата за каквато и да е цел;
Свободата да изучават как работи програмата и да я променят (достъпът до изходния код е необходима предпоставка за това);
Свободата да разпространяват копия;
Свободата да подобряват програмата и да дават на обществото достъп до подобренията (достъпът до изходния код е необходима предпоставка за това).
Именно тези "свободи" отличават GPL от лицензните договори на собственическия софтуер, които рядко гарантират на крайните потребители някакви други права, освен възможността да ползват програмния продукт (макар да е спорно дали на човек изобщо му трябва лиценз за това), и дори понякога ограничават дейности, които нормално са позволени от закона, като например обратното инженерство.
От друга страна, GPL се отличава и от някои още по-необвързващи договори, като лиценза на BSD. Главната разлика между тях се корени във факта, че GPL се опитва да гарантира запазването на гореспоменатите "свободи" и в копията и продуктите, производни на оригиналния. Това се постига чрез механизма copyleft, измислен от Ричард Столман, който изисква програмите, произтичащи от GPL софтуер, също да бъдат лицензирани под GPL. Противно на това, договорите в стил BSD позволяват производните продукти да бъдат разпространявани под друг лиценз, включително и като собственически софтуер.
Според някои проучвания GPL е най-популярният договор за свободен софтуер и за софтуер с отворен код. През април 2004 г. 75% от общо 23479-те софтуерни проекта, записани във Freshmeat, както и 68% от проектите в SourceForge, са били лицензирани под GPL.
Много значими свободни продукти са лицензирани под GPL включително ядрото "Линукс" и основният компилатор за Линукс GNU Compiler Collection (GCC). Други свободни продукти са лицензирани под повече от един лиценз като единия е GPL.
История
GPL е разработен от Ричард Столман през 1989 г. за програмите създадени като част от проекта ГНУ. Първоначалният вариант на GPL е базиран на унифициране на подобни лицензи използвани за ранните версии на GNU Emacs, GNU Debugger и GCC.
Тези лицензи съдържат клаузи подобни на съвременния GPL, но са специфични за всяка от програмите и поради това несъвместими. Столман си поставя за цел да създаде лиценз, който да може да се използва за всеки продукт като по този начин различни проекти могат да споделят изходен код.
Някои специалисти смятат, че силната copyleft клауза на GPL е от съществено значение за успеха на Линукс. Тази клауза дава на програмистите, които допринасят към проекта гаранции, че от тяхната работа ще може да се възползва целият свят и също така, че ще остане свободен софтуер и няма да бъде експлоатирана от софтуерни компании, които не споделят нищо с обществото в замяна.
Версия 2 на лиценза е обявена през 1991.
Версия 3 е официално обявена на 29 юни 2007 г.
Критика
Известни програми и библиотеки, ползващи лиценза
Ядрото Линукс и всичките базирани на него свободни операционни системи
WordPress - свободна система за управление на съдържание, стояща зад почти 40% от интернет сайтовете
Trisquel - напълно свободна ГНУ/Линукс-базирана операционна система
УСУ - свободна ГНУ/Линукс дистрибуция (операционна система) за българи
Parabola - свободна GNU/Linux базирана операционна система
LibreOffice - свободна офис-програма (текстообработка, таблици, презентации...)
Firefox - свободен браузър за ползване на интернет
Thunderbird - свободен клиент за електронна поща
Pidgin - свободен клиент за обмен на моментни съобщения
GIMP - свободен софтуер за създаване и редактиране на изображения
Inkscape - свободен софтуер за векторни (уголемяеми) SVG изображения
Blender - свободен софтуер за компютърна анимация
Tor - свободен софтуер за анонимен достъп до интернет
Pretty Good Privacy - свободен софтуер за шифроване на съдържание
Вижте също
GNU FDL - Лиценз за свободна документация на ГНУ
GNU LGPL - GNU "лек" общ публичен лиценз
GNU AGPL - GNU общ публичен лиценз на Аферо
Източници
Външни препратки
Официалната страница на GNU.org за GPL
History of the GPL
Groklaw: GPL е лиценз, а не договор
Microsoft коментира относно GPL
GNU General Public License и коментари - Редактирано от Robert Chassell.
Направете вашият софтуер GPL-съвместим. Или. (David A. Wheeler, 7 април 2004) - защо GPL-съвместимите лицензи са важни за здравината на проекта.
"Към истински отворен код" - статия относно това защо GPL е обвинен за твърде ограничаващ.
John Koenig: Линукс GPL проилизащи в "Черупка"
Патентовите рискове на софтуера с отворен код - обяснява лиценза в GPL
NOVELL: GPL: Да разберем лиценза, който ръководи Линукс - Тази статия обяснява един възглед върху GPL с лесни термини, говори за статично и динамично свързване в GPL, както и дискутира защо компаниите като Майкрософт могат да се "страхуват" от лиценза.
GNU General Public License - оригинален вариант на английски
Общ публичен лиценз на ГНУ (GNU GPL) - превод на български от Цвятко Йовчев
Още един превод на български на GNU General Public Licence version 2 от Атанас Атанасов
GNU
Лицензи за авторски права
Интелектуална собственост | {
"title": "GNU General Public License",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/GNU%20General%20Public%20License",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.8094357077,
"avg_line_length": 75.0694444444,
"char_rep_ratio": 0.0585618977,
"flagged_words_ratio": 0,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9926083088,
"max_line_length": 583,
"num_words": 3041,
"perplexity": 272.9,
"special_char_ratio": 0.198519889,
"text_len": 5405,
"word_rep_ratio": 0.0659630607
} | 5,319,521,427,121,032,000 |
Лицензът за свободна документация на ГНУ () е лиценз за отворено съдържание, създаден от Фондацията за свободен софтуер за проекта ГНУ и първоначално замислен за програмната документация на продуктите, създавани от обществото ГНУ.
Според него копията на основния документ, дори и променени, трябва да се разпространяват при условията на същия лиценз. Разрешава се продажбата на тези копия, но единствено във формат, който позволява по-нататъшна редакция.
Целта на Лиценза за свободна документация е свободното използване и разпространение на знанията. Това е в основата на цялата философия на ГНУ, както и на Уикипедия.
Лицензът е тясно свързан със законите за авторско право в различните държави, според които единствено авторът на дадено интелектуално творение може да разреши ползването, разпространението и/или промяната на това творение. Всяко произведение, публикувано с този лиценз, дава на всеки правото и техническата възможност да ползва, променя и разпространява произведението, стига новите версии да се предлагат със същия лиценз и условия. За Уикипедия това гарантира, че натрупаните знания ще останат достъпни - никой издател не може да откаже да даде правата за промяна и разпространение, защото според лиценза, в този случай самият той губи изключителните права за разпространение.
Лицензът дава правото за разпространение на съдържание, като всеки, който получи съдържанието, получава същото това право:
разпространението/публикуването (с или без търговска цел) може да става единствено, ако всеки купувач/получател получи същите права като търговеца/подателя, тоест:
прикрепено копие на лиценза GNU FDL;
съдържанието в обикновен текстов формат, подходящ за използване и промяна (например в печатните копия на Уикипедия издателите трябва задължително да предоставят свободен достъп до изходния текст, който са използвали, примерно на компакт-диск)
правото той също да го разпространява при тези условия;
ако се правят промени, те трябва да се отбелязват като такива и да са подчинени на същия лиценз.
Уикипедия е най-големият проект, използвал този лиценз преди да премине към Криейтив Комънс лиценза CC BY-SA (Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното) през 2009 г.
Източници
Вижте също
неофициалния превод на GNU FDL на български
оригиналния текст на английски
Външни препратки
"Die Gedanken Sind Frei": Free Software and the Struggle for Free Thought - конференция от автора на лиценза Ибен Моглен, професор по право и един от основателите на Фондацията за свободен софтуер, относно свободата на разпространение на знанията. (mp3 и ogg)
Лицензи за авторски права
GNU | {
"title": "Лиценз за свободна документация на ГНУ",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B8%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B7%20%D0%B7%D0%B0%20%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0%20%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%93%D0%9D%D0%A3",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.8225867989,
"avg_line_length": 90.3793103448,
"char_rep_ratio": 0.0662327718,
"flagged_words_ratio": 0,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9989167452,
"max_line_length": 678,
"num_words": 1528,
"perplexity": 238.2,
"special_char_ratio": 0.180847005,
"text_len": 2621,
"word_rep_ratio": 0.0441079658
} | 690,976,710,383,525,600 |
Септември е името на деветия месец от годината според григорианския календар и има 30 дни.
Етимология
Името му произлиза от латинската дума за седем - septem, тъй като е седмият месец според римския календар, който започва през март. С въвеждането на юлианския календар за начало на годината се определя датата 1 януари и септември става деветият месец.
Древните гърци са наричали месеца Boedromion.
Старото славянско име на месеца е (руен, "жълточервен"), тъй като през този месец пожълтяват тревата и листата на дърветата.
Прабългарите наричали този месец Девем.
Метеорология
Септември може да бъде определен като полулетен полуесенен месец. Статистически се води най-сухият месец в годината, но това е доста относително. През първата си половина септември доста често е дъждовен. Макар и сравнително рядко, валежите е възможно все още да са придружени от гръмотевици, докато през втората - слънчев. Температурите през първите 15 - 20 дни остават сравнително високи - от 23 до 28 градуса, по Черноморието - 24 - 26, в планините от 17 до 22, по най-високите върхове - между 7 и 12, но в края на месеца съществено се усилва преносът на хладни и по-влажни северозападни въздушни маси. Така максималните температури след 23 септември - есенното равноденствие - вече рядко превишават 19 - 24 градуса, по Черноморието - от 22 до 25, в планините - между 14 и 19, по най-високите върхове - от 5 до 8 градуса.
Събития
Европейски ден на еврейската култура - отбелязва се през първата неделя на септември
В България 15 септември е първият учебен ден.
22 или 23 септември е есенното равноденствие (денят е равен на нощта). В северното полукълбо започва есента (в южното - пролетта).
Любопитно
Месец септември започва със същия ден от седмицата, с който и декември.
Вижте също
Исторически годишнини
Календар на православните църковни празници за месец септември
Външни препратки
Българският фолклор и месец септември
Месеци | {
"title": "Септември",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.8006198347,
"avg_line_length": 64.5333333333,
"char_rep_ratio": 0.0550077841,
"flagged_words_ratio": 0,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9996929765,
"max_line_length": 824,
"num_words": 1143,
"perplexity": 322.2,
"special_char_ratio": 0.222107438,
"text_len": 1936,
"word_rep_ratio": 0.049382716
} | 9,329,194,280,447,123,000 |
18 септември е 261-вият ден в годината според григорианския календар (262-ри през високосна). Остават 104 дни до края на годината.
Събития
96 г. - След убийството на Домициан за римски император е определен Нерва - първият от Петимата добри императори.
1502 г. - Христофор Колумб достига бреговете на Коста Рика, при последната си, 4-та експедиция до Новия свят.
1759 г. - Канадската провинция Квебек окончателно попада под английски контрол.
1793 г. - Президентът Джордж Вашингтон прави първата копка на сградата на Конгреса на САЩ - Капитолия.
1810 г. - В Чили е формирано първото военно правителство на страната - начало на борбата за получаване на независимост от Испания.
1851 г. - Започва да излиза американският ежедневник Ню Йорк Таймс.
1885 г. - Съединението на България: Извършен е военен преврат, подкрепен от българския княз Александър I Батенберг. (нов стил)
1906 г. - Тайфун, придружен с цунами, стават причина за смъртта на около 10 000 души в Хонконг.
1910 г. - Съставено е тридесет и първото правителство на България, начело с Александър Малинов.
1922 г. - Унгария е приета в Обществото на народите.
1923 г. - Правителството на професор Александър Цанков иска и получава разрешение от Междусъюзническата военнотехническа комисия за свикване на 3000 наборници за потушаване на комунистическите бунтове.
1925 г. - Основан е град Аймореш в Бразилия.
1928 г. - За първи път е направен полет над Ламанша с автожира "С-8", пилотиран от конструктора Хуан де Ла Сиерва.
1934 г. - СССР е приет в Обществото на народите.
1961 г. - Генералният секретар на ООН Даг Хамаршелд загива в самолетна катастрофа над Конго.
1962 г. - Руанда, Бурунди и Ямайка са приети за членове на ООН.
1970 г. - Джими Хендрикс е намерен мъртъв в Лондон.
1973 г. - Двете Германии - ФРГ и ГДР са приети за членки на ООН.
1976 г. - В Пекин се състои погребалната церемония на лидера на Китай Мао Дзъдун.
1981 г. - Премахнато е смъртното наказание във Франция.
1998 г. - Създадена е неправителствената организация ICANN, която отговаря за поддържането на системата от домейни и IP-адреси в Интернет.
2008 г. - XL народно събрание на България приема Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, която осъжда нацистките и комунистическите тоталитарни режими.
2014 г. - Референдум за независимост на Шотландия.
Родени
53 г. - Траян, римски император († 117 г.)
1709 г. - Самюел Джонсън, британски есеист, критик, поет († 1784 г.)
1819 г. - Леон Фуко, френски физик († 1868 г.)
1895 г. - Джон Дийфенбейкър, 13-и министър-председател на Канада († 1979 г.)
1905 г.
Агнес де Мил, американски хореограф († 1993 г.)
Грета Гарбо, шведска и американска актриса († 1990 г.)
Еди Андерсън, американски актьор († 1977 г.)
1907 г. - Леон Аскин, австрийски актьор († 2005 г.)
1908 г. - Виктор Амбарцумян, арменски астроном († 1996 г.)
1910 г. - Джоузеф Инрайт, американски морски офицер († 2000 г.])
1916 г. - Росано Браци, италиански актьор († 1994 г.)
1920 г.
Джак Уордън, американски актьор († 2006 г.])
Дорис Мюрингер, австрийска поетеса († 2009 г.)
1926 г. - Бъд Грийнспан, американски кинопродуцент
1932 г. - Николай Рукавишников, руски космонавт († 2002 г.)
1933 г. - Джими Роджърс, американски певец и композитор
1940 г. - Франки Авалон, музикант
1942 г. - Аксиния Джурова, български учен - изкуствовед
1944 г. - Иван Милев, български музикант
1945 г.
Катя Паскалева, българска актриса († 2002 г.)
Руси Чанев, български актьор
1946 г. - Павел Поппандов, български актьор
1947 г. - Джанкарло Минарди, италиански автомобилен шеф
1950 г. - Карл Вербракен, белгийски композитор
1951 г.
Бен Карсън, американски неврохирург
Марк Сюрер, швейцарски автомобилен състезател
1952 г.
Ди Ди Рамон, американски музикант (Ramones) († 2002 г.)
Рик Питино, американски баскетболен треньор
1954 г. - Стивън Пинкър, канадски психолог и лингвист
1957 г. - Богомил Бонев, български политик
1958 г. - Рашид Таха, френско-алжирски музикант
1959 г. - Райн Сендбърг, американски бейзболист
1960 г. - Карим Рашид, египетски дизайнер
1961 г.
Бернар Вербер, френски писател фантаст
Джеймс Гандолфини, американски актьор († 2013 г.)
1964 г.
Курт Хансен, датски шахматист
Холи Робинсън, американска актриса
1968 г.
Darryl Hill - Cappadonna, американски рапър - (Wu-Tang)
Тони Кукоч, хърватски баскетболист
1971 г.
Джейда Пинкет Смит, американски модел, актриса
Ланс Армстронг, американски колоездач
1972 г. - Димитър Рачков, български актьор
1973 г. - Джеймс Марсдън, американски актьор
1974 г.
Икзибит, американски рапър
Сол Кембъл, британски футболист
1976 г. - Стефан Иванов, български актьор
1979 г. - Симон Тръпчески, пианист от Република Македония
1983 г. - Кевин Дойл, ирландски футболист
1986 г. - Анелия Луцинова, българска актриса
1994 г.
Владислав Радославов, български футболист
Елица Янкова, български олимпийски шампион по свободна борба.
Починали
96 г. - Домициан, римски император (* 51 г.)
1180 г. - Луи VII, крал на Франция (* 1120 г.)
1598 г. - Тойотоми Хидейоши, японски военачалник (* 1536 г.)
1708 г. - Бенин Доверн дьо Сен-Мар, френски офицер (* 1626 г.)
1753 г. - Христофор Жефарович, български зограф и график (* края на 17 век)
1783 г. - Леонард Ойлер, швейцарски математик, физик и астроном (* 1707 г.)
1865 г. - Кристиан Юлиус Де Меза, датски генерал (* 1792 г.)
1906 г. - Натанаил Охридски, български духовник (* 1820 г.)
1911 г. - Пьотр Столипин, руски политик (* 1862 г.)
1936 г. - Василий Немирович-Данченко, руски писател (* 1849 г.)
1943 г. - Величко Велянов, български революционер (* 1874 г.)
1961 г. - Даг Хамаршелд, шведски генерален секретар на ООН, Нобелов лауреат (* 1905)
1963 г. - Иван Орманджиев, български историк (* 1891 г.)
1967 г. - Сър Джон Кокрофт, британски физик, Нобелов лауреат през 1951 г. (* 1897 г.)
1968 г. - Константин Матов, български лекар (* 1899 г.)
1970 г. - Джими Хендрикс, американски рок музикант и китарист (* 1942 г.)
1990 г. - Александър Обретенов, български изкуствовед (* 1903 г.)
2006 г. - Нилтон Мендеш, бразилски футболист (* 1976 г.)
2013 г. - Марсел Райх-Раницки, немски литературен критик (* 1920 г.)
Празници
Древна Гърция - Пети ден от Елевзинските мистерии
Чили - Ден на независимостта (1810 г., чества се образуване на първото правителство - начало на борбата за независимост от Испания, извоювана окончателно през 1818 г., национален празник)
918 | {
"title": "18 септември",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/18%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.7522663332,
"avg_line_length": 53.3166666667,
"char_rep_ratio": 0.0657379872,
"flagged_words_ratio": 0,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9931540489,
"max_line_length": 202,
"num_words": 3370,
"perplexity": 380,
"special_char_ratio": 0.3266645827,
"text_len": 6398,
"word_rep_ratio": 0.0749553837
} | 5,104,587,851,221,998,000 |
Този списък съдържа имената на всички международно признати суверенни държави, на де факто държавите без международно признание, и на зависимите територии.
А
Б
В
Г
Д
Е
З
И
Й
К
Л
М
Н
О
П
Р
С
Т
У
Ф
Х
Ц
Ч
Ш
Ю
Я
Скорошни и бъдещи възможни промени
10 октомври 2010 г. - разпад на Нидерландски Антили. Аруба, Синт Мартен и Кюрасао са станали отделни зависими самоуправляващи се територии на Нидерландия, останалите три части на Нидерландски Антили (Бонер, Саба и Синт Еустациус) са станали интегрална част на Нидерландия.
2011 г. - Майот става интегрална част на Франция като нов отвъдморски департамент.
Забележки
1 - Малки далечни острови на САЩ ()
Вижте също
Агенция по геодезия, картография и кадастър (АГКК). Каталог с имената на държавите
Списък на международно признатите суверенни държави
Списък на страните по брой на населението
Списък на страните по площ
Списък на зависими територии
Непризнати държави
Списък на териториите, невключени в списъка на страните | {
"title": "Списък на страните",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%8A%D0%BA%20%D0%BD%D0%B0%20%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.7778884462,
"avg_line_length": 14.5507246377,
"char_rep_ratio": 0.0914572864,
"flagged_words_ratio": 0,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9960297346,
"max_line_length": 273,
"num_words": 563,
"perplexity": 287.9,
"special_char_ratio": 0.235059761,
"text_len": 1004,
"word_rep_ratio": 0.0810810811
} | 8,811,074,829,548,305,000 |
Януари е името на първия месец от годината според
григорианския календар и има 31 дни.
Януари е предпоследният месец в римския календар. Януари и февруари са последните два месеца, добавени към календара, тъй като римляните смятали зимата за безмесечен период.
Етимология
Името на месеца идва от латински Iānuārius, месецът на Янус, римският бог на вратите и проходите, на Слънцето и светлината, както и на всяко начало и край.
Старото българско име на януари е Голям Сечко, тъй като големият студ пресича всякаква земеделска дейност. Старото славянско название на месеца е . Прабългарите наричали този месец Алем.
Събития
На 1 януари се отбелязва Нова година.
Любопитно
Знаците на зодиака през месец януари са Козирог (22 декември - 20 януари) и Водолей (21 януари - 18 февруари).
Слънцето обаче преминава през зодиакалните съзвездия Стрелец и Козирог.
В обикновена година януари започва и свършва в същия ден от седмицата както октомври, а във високосна година започва в същия ден от седмицата като април и юли.
Вижте също
Исторически годишнини
Календар на православните църковни празници за месец януари
Външни препратки
Българският фолклор и месец януари
Месеци | {
"title": "Януари",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.8092827004,
"avg_line_length": 45.5769230769,
"char_rep_ratio": 0.0595238095,
"flagged_words_ratio": 0,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9997903705,
"max_line_length": 186,
"num_words": 712,
"perplexity": 314.3,
"special_char_ratio": 0.2008438819,
"text_len": 1185,
"word_rep_ratio": 0.0312944523
} | 117,787,249,527,380,210 |
Декември е името на дванадесетия, последен месец от годината според григорианския календар и има 31 дни.
Етимология
Името на месец декември произлиза от латинската дума decem (десет), тъй като е десетият месец според римския календар, който започва през март. С въвеждането на юлианския календар за начало на годината се определя датата 1 януари и декември става дванадесетият месец.
Старото славянско име на месеца е (студен). Прабългарите наричали този месец Алтом, а народът - снеговей.
Метеорология
Декември е първият типично зимен месец. Обикновено първата за зимата снежна покривка над 5 cm се образува още през първите дни от месеца. Още тогава максималните температури стават вече типично зимни - от 1 - 2 до не повече от 5 - 6 градуса, а сутрин, особено при ясно време падат до стойности от минус 10 до минус 5. Дори и на морския бряг още през първите си дни декември е доста студен - около 4 - 5 градуса, само в крайните югозападни райони от България температурите достигат до 6 - 8 градуса над нулата. При преминаването на всеки циклон се появява умерен и силен северен или североизточен вятър, при което се създават условия за първите "ледени" дни с максимални температури от минус 6 до минус 1 - 0 градуса. Нерядко обаче се случва дори през декември, особено през първата му половина, да има поредица от 4 - 5 слънчеви дни с температури достигащи до 10 - 12 градуса през деня, дори и по-високи. През втората си половина декември остава студен и сравнително снежен, макар че през последните години все по-рядко се случва да има снежна Коледа или снежна Новогодишна нощ - съответно доста често температурите в полунощ на Нова година са положителни - от 2 до 7 - 8 градуса.
Събития
На 25 декември християните празнуват Рождество Христово.
Любопитно
Месец декември започва със същия ден от седмицата, с който и септември.
Вижте също
Исторически годишнини
Календар на православните църковни празници за месец декември
Външни препратки
Българският фолклор и месец декември
Месеци | {
"title": "Декември",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.8035892323,
"avg_line_length": 83.5833333333,
"char_rep_ratio": 0.0580871307,
"flagged_words_ratio": 0,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9995190501,
"max_line_length": 1180,
"num_words": 1184,
"perplexity": 354.9,
"special_char_ratio": 0.2108673978,
"text_len": 2006,
"word_rep_ratio": 0.0204255319
} | 12,699,663,771,601,256,000 |
Преминаването от юлианския към григорианския календар
не става едновременно във всички страни.
Новият календар е наложен от папа Григорий XIII през 1582 г. (4 октомври е последван от 15 октомври). Страните под негова власт, Испания, Португалия и Полша го приемат веднага. Други, като Франция, съвсем скоро след тях. Англия и протестантските страни приемат григорианския календар през XVIII век, а източноправославните - чак в началото на XX век.
Изчисления за приравняване на календарите
Юлианският календар с времето се отдалечава от григорианския, тъй като има повече високосни години. В зависимост от това кога се е случило дадено събитие, отбелязано по "стар стил" (или юлиански календар), поправката за "нов стил" е различен брой дни.
Разликите в двата календара са следните:
За събитията до 4 октомври 1582 г. включително има само един официален календар (юлианския, "стар стил") и всички дати се запазват, без да се прави поправка.
Датите от 5 до 14 октомври 1582 г. включително (10 пропуснати дни) не съществуват в григорианския календар (по "нов стил").
Датата 29 февруари не съществува в григорианския календар (по "нов стил") през годините 1700, 1800, 1900 и няма да съществува през 2100 г. (вижте григориански календар).
Годишнините и събитията обикновено се празнуват по "нов стил", дори и да са били отбелязани по стар стил. Ето необходимите поправки за събития, отбелязани по "стар стил" в посочените интервали:
5 октомври 1582 - 28 февруари 1700: 10 пропуснати дни (добавят се десет дни, например 1 май по стар стил е същият ден като 11 май по нов стил);
1 март 1700 - 28 февруари 1800: 11 пропуснати дни (добавят се 11 дни, например 1 май по стар стил е същият ден като 12 май по нов стил);
1 март 1800 - 28 февруари 1900: 12 пропуснати дни (добавят се 12 дни, например обесването на Левски, 6 февруари по стар стил е същият ден като 18 февруари по нов стил);
1 март 1900 - 28 февруари 2100: 13 пропуснати дни (добавят се 13 дни, например Трифон Зарезан, 1 февруари по стар стил е същият ден като 14 февруари по нов стил).
Недостатъчно доброто познаване на календарите понякога води до грешки. През 1916 г., когато България преминава от стар към нов стил, необходимата поправка е от 13 дни. За събитията, случили се преди 1 март 1900 г. обаче, необходимата поправка е от 12 дни, а понякога грешно се добавят 13.
Например избухването на Априлското въстание, на 20 април 1876 г. по стар стил, днес правилно се празнува на 2 май (12 дни поправка). Рождената дата на Васил Левски (6 юли 1837 г. по стар стил) също се отбелязва правилно като 18 юли по нов стил. За разлика от нея, обесването на Левски, 6 февруари 1873 г. по стар стил традиционно се отбелязва грешно като 19 февруари, всъщност датата отговаря на 18 февруари по нов стил. Понякога не се отчита промяната на годините. Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. по стар стил. при промяната на датата по нов стил на 6 или (неправилно) 7 януари, често се запазва годината 1847, а всъщност би трябвало да се отбележи 1848 година.
Може да се допълни, че при смяната на календара, когато и да става, не се разместват дните от седмицата, а само датите от месеца, тоест четвъртък 4 октомври 1582 е последван от петък 15 октомври (Испания) и сряда 2 септември 1752 е последван от четвъртък 14 септември (Англия).
Дати на приемане на григорианския календар
Австрия различните провинции на различни дати:
Бриксен, Залцбург и Тирол: 5 октомври 1583 е последван от 16 октомври;
Каринтия и Щирия: 14 декември 1583 е последван от 25 декември;
вижте също Чехословакия и Унгария.
Албания през декември 1912.
Белгия 21 декември 1582 е последван от 1 януари 1583.
България 31 март 1916 е последван от 14 април.
Българската православна църква преминава към поправения Юлиански календар на 20 декември 1968 г. като прескача 13 дни от църковния календар.
Великобритания
Англия и колониите ѝ: 2 септември 1752 е последван от 14 септември.
Уелс (както Англия): 2 септември 1752 е последван от 14 септември.
Шотландия: шотландското преминаване е доста проблематично, управляващите не желаят да приемат промените едновременно с Англия и преминаването е доста по-рано.
Германия различните провинции на различни дати:
Католическите провинции: между 1583 и 1585 г.;
Прусия: 22 август 1610 е последван от 2 септември;
Протестантските провинции: 18 февруари 1700 е последван от 1 март (с няколко местни варианта).
Гърция 9 март 1924 е последван от 23 март (други източници дават 1916 и 1920).
Дания (с Норвегия) 18 февруари 1700 е последван от 1 март.
Египет през 1875.
Естония през 1918.
Ирландия както Англия.
Испания 4 октомври 1582 е последван от 15 октомври.
Италия 4 октомври 1582 е последван от 15 октомври
Канада различните зони преминават на различни дати:
Нюфаундленд и Хъдсън бей коуст: 2 септември 1752 е последван от 14 септември (както Англия);
Континентална Нова Скотия: григориански от 1605 до 13 октомври 1710, после юлиански от 2 октомври 1710 до 2 септември 1752, после григориански от 14 септември 1752;
останалата част от Канада: григориански от Първия европейски договор.
Китай или през 1912, или през 1929, според това на коя власт е решението.
Латвия по време на германската окупация между 1915 и 1918;
Литва през 1915.
Люксембург 14 декември 1582 е последван от 25 декември.
Нидерландия
провинция Холандия, Зеландия, Брабант, Лимбург: 21 декември 1582 е последван от 1 януари 1583;
Хронинген: 28 февруари 1583 е последван от 11 март. Връщане на юлианския календар през лятото на 1584, а 31 декември 1700 е последван от 11 януари 1701;
Хелдерландия: 30 юни 1700 е последван от 12 юли;
провинция Утрехт и Оверайсел: 30 ноември 1700 е последван от 12 декември;
Фризия и Дренте: 31 декември 1700 е последван от 11 януари 1701.
Норвегия вижте Дания.
Полша 4 октомври 1582 е последван от 15 октомври.
Португалия 4 октомври 1582 е последван от 15 октомври.
Румъния 31 март 1919 е последван от 14 април.
Русия 31 януари 1918 е последван от 14 февруари (В далечните източни провинции промяната е през 1920).
САЩ различните зони преминават по различно време:
източния бряг, Вашингтон, Орегон: заедно с Англия през 1752;
долината на Мисисипи: заедно с Франция през 1582;
Тексас, Флорида, Калифорния, Невада, Аризона, Ню Мексико: заедно с Испания през 1582;
Аляска: 5 октомври 1867 е последван от 18 октомври, когато става част от САЩ.
Турция преминаване от мюсюлманския календар: 1 януари 1927.
Унгария 21 октомври 1587 е последван от 1 ноември.
Финландия част от Швеция;
Частта от Финландия в границите на Русия продължава да използва юлианския календар.
Франция 9 декември 1582 е последван от 20 декември;
Елзас: 5 февруари 1682 е последван от 16 февруари;
Лотарингия: 16 февруари 1760 е последван от 28 февруари;
Страсбург: през февруари 1682.
бивша Чехословакия (сега Чехия и Словакия) 6 януари 1584 е последван от 17 януари.
Швейцария според районите:
Католическите кантони: през 1583, 1584 или 1597;
Протестантските кантони: 31 декември 1700 е последван от 11 януари 1701 (с много местни вариации).
Швеция (включваща Финландия) 17 февруари 1753 е последван от 1 март (Швеция използва специален вариант на юлианския календар между 1700 и 1711).
бивша Югославия (сега Босна и Херцеговина, Северна Македония, Словения, Сърбия, Хърватия, Черна гора) през 1919.
Япония Григорианският календар е въведен като допълнение към традиционния календар на 1 януари 1873.
Бележки
Вижте също
Пресмятане деня от седмицата за дадена дата
Календар, юлиански, григориански, новоюлиански, високосна година
Високосна секунда
Целогодишни календари
Исторически годишнини
Външни препратки
Закон за въвеждане григорианския календар Обнародван в Държавен вестник, бр. 65 от 21 март 1916 г.
За църковния календар без емоции, статия от Венцислав Каравълчев
Изчисления за Великден и други църковни празници
Календарен калкулатор: седмичен и годишен
Календарен калкулатор - изчислява даден ден в различни календари, григориански, юлиански, еврейски, мюсюлмански, персийски и др.
За новостилния разкол, статия от свещ. Божидар Главев
Отново за календарния разкол, статия от Иван Симеонов
Сравнение на календарите стар стил - нов стил.
Календари | {
"title": "Приемане на григорианския календар",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%20%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B0%D1%80",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.7948655257,
"avg_line_length": 73.0357142857,
"char_rep_ratio": 0.1106351732,
"flagged_words_ratio": 0,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9984517694,
"max_line_length": 674,
"num_words": 4562,
"perplexity": 538.1,
"special_char_ratio": 0.2771393643,
"text_len": 8180,
"word_rep_ratio": 0.2440149352
} | 3,948,489,408,372,420,000 |
Предложеният календар е за година (други годишни календари).
Бележки
Календари | {
"title": "Исторически годишнини",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BD%D0%B8",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.8048780488,
"avg_line_length": 16.4,
"char_rep_ratio": 0.1095890411,
"flagged_words_ratio": 0,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9098917246,
"max_line_length": 61,
"num_words": 46,
"perplexity": 231.5,
"special_char_ratio": 0.1951219512,
"text_len": 82,
"word_rep_ratio": 0
} | 13,898,123,497,784,127,000 |
31 януари е 31-вият ден в годината според григорианския календар. Остават 334 дни до края на годината (335 през високосна година).
Събития
1862 г. - Американският астроном Алвън Кларк първи наблюдава бледо бяло джудже, компаньон на най-ярката звезда на небосклона - Сириус.
1878 г. - По време на Руско-турска война (1877-1878) е сключено примирие, което дава началото на прекратяването на войната.
1879 г. - Във Франция денят 14 юли е обявен за национален празник.
1899 г. - Съставено е осемнадесетото правителство на България, начело с Димитър Греков.
1906 г. - Земетресение с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер разтърсва крайбрежието на Еквадор.
1915 г. - Първа световна война: германската армия за пръв път прави опит да използва химическо оръжие в голям мащаб - изстрелва снаряди със сълзотворния газ ксилилбромид срещу позиции на руската армия в района на река Равка, Западна Варшава. Студеното време (-21 °C) попречва да се постигне желаният ефект - ксилилбромидът не се изпарява.
1946 г. - Социалистическа федеративна република Югославия приема нова конституция, чрез която, по подобие на Съветския съюз, се установяват шест съставни републики: Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Черна гора, Сърбия и Словения.
1950 г. - Президентът на САЩ Хари Труман обявява програма за създаване на водородна бомба.
1958 г. - САЩ пускат своя първи изкуствен спътник Експлорър 1.
1968 г. - Науру обявява независимост от Австралия.
1971 г. - Програма Аполо: Аполо 14 потегля към Луната.
1990 г. - Първият McDonald's в Съветския съюз отваря в Москва.
2001 г. - В Нидерландия, шотландски съд осъжда един либиец и оправдава друг във връзка с атентата над Локърби през 1988.
2006 г. - Открити са телата на двете сестри Белнейски в местността "Грамадата", между Пещера и Брацигово, с множество наранявания.
2007 г. - Стартира изграждането на магистрала Люлин в България.
2020 г. - Великобритания напуска Европейския съюз.
Родени
1797 г. - Франц Шуберт, австрийски композитор († 1828 г.)
1854 г. - Стефан Стамболов, български революционер и държавник († 1895 г.)
1858 г. - Андре Антоан, френски артист († 1943 г.)
1862 г. - Йожен Гаяр, френски архитект († 1933 г.)
1870 г. - Ангел Букорещлиев, български композитор († 1950 г.)
1875 г. - Иван Вълков, български офицер († 1962 г.)
1878 г. - Иван Строгов, български политик († 1955 г.)
1879 г. - Грейс Кулидж, първа дама на САЩ (1923 - 1929) († 1957 г.)
1884 г. - Теодор Хойс, 1-ви президент на Германия († 1963 г.)
1901 г. - Мари Луизе Кашниц, немска поетеса († 1974 г.)
1902 г. - Алва Мюрдал, шведска писателка Нобелов лауреат през 1982 († 1986 г.)
1907 г. - Владимир Жидовец, хърватски дипломат († 1948 г.)
1907 г. - Паулина Станчева, българска поетеса († 1991 г.)
1910 г. - Фернанду Монтейру ди Кащру Сороменю, португалски журналист († 1968 г.)
1913 г. - Веса Гачева, българска актриса († 1978 г.)
1916 г. - Герасим Младенов, български актьор († 1982 г.)
1917 г. - Христо Малинов, български писател († 2007 г.)
1921 г. - Марио Ланца, американски актьор († 1959 г.)
1921 г. - Курт Марти, швейцарски писател († 2017 г.)
1923 г. - Норман Мейлър, американски писател († 2007 г.)
1924 г. - Тенгиз Абуладзе, грузински режисьор († 1994 г.)
1927 г. - Ацо Караманов, югославски партизанин († 1944 г.)
1929 г. - Рудолф Мьосбауер, германски физик, Нобелов лауреат през 1961 († 2011 г.)
1930 г. - Йо Боние, шведски пилот от Формула 1 († 1972 г.)
1935 г. - Кендзабуро Ое, японски писател, Нобелов лауреат през 1994 († 2023 г.)
1936 г. - Юлиан Вучков, български театровед († 2019 г.)
1937 г. - Крум Крумов, български кинооператор († 2001 г.)
1938 г. - Беатрикс Холандска, холандска кралица
1941 г. - Георги Марковски, български писател († 1999 г.)
1941 г. - Йожен Тер'Бланш, защитник на белите в РЮА († 2010 г.)
1946 г. - Александър Андонов, български философ
1949 г. - Кен Уилбър, американски писател
1951 г. - Кристин Роуз, американска актриса
1954 г. - Адриан Ванденберг, холандски китарист
1954 г. - Мауро Балди, италиански пилот във Формула 1
1959 г. - Кели Линч, американска актриса
1959 г. - Николай Бъчваров, български футболист
1959 г. - Петър Попангелов, български скиор
1960 г. - Желко Щуранович, черногорски политик († 2014 г.)
1964 г. - Светлана Янчева, българска актриса
1966 г. - Декстър Флечър, британски актьор
1967 г. - Фат Майк, американски музикант
1969 г. - Ивана, българска фолк певица
1973 г. - Порша де Роси, австралийска актриса
1974 г. - Прити Зинта, индийска актриса
1977 г. - Шинго Катори, японски актьор и певец от група SMAP
1978 г. - Ивайло Габровски, български колоездач
1979 г. - Златан Златанов, български юрист и политик
1980 г. - K-Maro, рап и R&B певец
1981 г. - Джъстин Тимбърлейк, американски изпълнител
1982 г. - Елена Папаризу, гръцка изпълнителка
1984 г. - Малика Аян, италианска певица
1985 г. - Антон Вергилов, български футболист
1985 г. - Каломира, гръцка певица
Починали
1606 г. - Гай Фокс, английски войник (* 1570 г.)
1908 г. - Иван Белинов, български политик (* 1859 г.)
1904 г. - Киро Тулешков, български просветител (* 1846 г.)
1923 г. - Карл де Бур, германски историк (* 1848 г.)
1933 г. - Джон Голсуърти, британски писател, Нобелов лауреат (* 1867 г.)
1942 г. - Никола Мушмов, български историк (* 1869 г.)
1955 г. - Джон Мот, американски общественик, Нобелов лауреат през 1946 г. (* 1865 г.)
1956 г. - Алън Милн, английски писател (* 1882 г.)
1965 г. - Константин Муравиев, министър-председател на България (* 1893 г.)
1965 г. - Коста Лулчев, български политик (* 1882 г.)
1969 г. - Стоян Загорчинов, български писател (* 1889 г.)
1972 г. - Матвей Захаров, съветски маршал (* 1898 г.)
1973 г. - Рагнар Фриш, норвежки икономист, Нобелов лауреат през 1969 (* 1895 г.)
1980 г. - Христо Бръзицов, български публицист (* 1901 г.)
1994 г. - Ервин Щритматер, немски писател (* 1912 г.)
2001 г. - Гордън Диксън, канадски писател (* 1923 г.)
2004 г. - Костадин Гугов, български певец (* 1935 г.)
2009 г. - Лино Алдани, италиански писател (* 1926 г.)
2012 г. - Роза Димова, българска състезателка по ски бягане (* 1936 г.)
2014 г. - Миклош Янчо, унгарски режисьор (* 1921 г.)
2015 г. - Рихард фон Вайцзекер, бундеспрезидент на Германия (* 1920 г.)
Празници
Науру - Ден на обявяване на националната независимост (от Великобритания, Австралия и Нова Зеландия, 1968 г., национален празник)
131 | {
"title": "31 януари",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/31%20%D1%8F%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.7329563305,
"avg_line_length": 60.6285714286,
"char_rep_ratio": 0.0725184836,
"flagged_words_ratio": 0,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9960157275,
"max_line_length": 339,
"num_words": 3255,
"perplexity": 527.5,
"special_char_ratio": 0.3693056865,
"text_len": 6366,
"word_rep_ratio": 0.108407761
} | 474,895,341,748,500,740 |
1 февруари е 32-рият ден в годината според григорианския календар. Остават 333 дни до края на годината (334 през високосна година).
Събития
1587 г. - Кралицата на Англия Елизабет I подписва смъртната присъда на Мария Стюарт.
1788 г. - В САЩ е патентован параходът.
1800 г. - Наполеон Бонапарт е провъзгласен за пожизнен консул чрез референдум на новата конституция.
1810 г. - Преброяването на населението в САЩ показва, че броят на жителите е 7,2 млн. души.
1851 г. - Извършено е изпитание на първата подводница ("Le Plongeur-Marine"), конструирана от баварския офицер Вилхелм Бауер.
1905 г. - Основан е нидерландския футболен клуб АДО Ден Хааг в град Хага.
1926 г. - Образувана е Киргизка автономна република в състава на СССР.
1944 г. - Втората световна война: Започва масирана атака на американската армия срещу японските сили, която завършва на 7 февруари с превземането на Маршалските острови.
1945 г. - Произнесени са и са изпълнени смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело № 1 на т.нар. Народен съд. До завършването на процесите на Народния съд през април 1945 на смърт са осъдени 2730 души. Датата 1 февруари 1945 г. остава в историята с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици
1946 г. - Норвежкият дипломат Тригве Ли става първият Генерален секретар на ООН.
1950 г. - Народното събрание избира Вълко Червенков за министър-председател на България.
1957 г. - Главно управление на пътищата преминава към Министерството на комуналното стопанство и благоустройството и се преименува на Министерство на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата.
1958 г. - Изстрелян е първият американски изкуствен спътник на Земята.
1958 г. - Египет и Сирия се обединяват във федерация, наречена Обединена арабска република, която просъществува до 1961 г.
1969 г. - С декларация на ръководителите на Югославия и Румъния се опровергава доктрината на Брежнев за приоритет на интересите на международното работническо движение над националните интереси.
1978 г. - Режисьорът от полски произход Роман Полански е принуден да емигрира от САЩ във Франция, след като е преследван от закона за секс с 13-годишно момиче.
1979 г. - В Техеран тържествено е посрещнат, след 15-годишно изгнание, завърналия се от Франция аятолах Хомейни.
1990 г. - Георги Атанасов подава оставка като Министър-председател на България.
1991 г. - Основана е българска търговска компания АНКА.
1991 г. - Цените на стоките в България са освободени и започват да се формират по механизмите на пазарната икономика.
1995 г. - България става асоцииран член на Европейския съюз.
2003 г. - Космическата совалка Колумбия се разпада при повторното си навлизане в атмосферата на Земята, като загиват всичките седем члена на екипажа.
2004 г. - По време на ислямското богомолство Хадж в Мека, при изпълняване на опасния ритуал Прогонване на дявола с камъни, паника причинява смъртта на 251 пилигрими.
2011 г. - България за пръв път отбелязва Ден за почит към жертвите на комунизма
Родени
1834 г. - Кузман Шапкарев, български просветен деец († 1909 г.)
1837 г. - Михаил Хитрово, руски дипломат († 1896 г.)
1844 г. - Грандвил Стенли Хол, американски психолог († 1924 г.)
1860 г. - Густав Вайганд, германски езиковед († 1930 г.)
1870 г. - Йосиф Пречистански, български революционер († 1902 г.)
1872 г. - Смиле Войданов, български революционер († 1958 г.)
1874 г. - Хуго фон Хофманстал, австрийски поет († 1929 г.)
1879 г. - Александър Кръстев, български диригент и композитор († 1945 г.)
1882 г. - Владимир Димитров - Майстора, български живописец († 1960 г.)
1885 г. - Йордан Качаков, български политик († 1934 г.)
1892 г. - Гаврил Генов, български комунист († 1934 г.)
1894 г. - Джон Форд, американски режисьор († 1973 г.)
1899 г. - Алексей Бистров, руски учен († 1959 г.)
1900 г. - Пенчо Георгиев, български художник († 1940 г.)
1901 г. - Кларк Гейбъл, американски актьор († 1960 г.)
1902 г. - Лангстън Хюз, американски поет († 1967 г.)
1905 г. - Емилио Сегре, американски физик, Нобелов лауреат през 1959 г. († 1989 г.)
1907 г. - Гюнтер Айх, германски поет († 1972 г.)
1915 г. - Стенли Матюс, английски футболист († 2000 г.)
1918 г. - Мюриъл Спарк, шотландска писателка († 2006 г.)
1923 г. - Генко Генков, български художник († 2006 г.)
1925 г. - Ивайла Вълкова, българска журналистка († 2008 г.)
1927 г. - Христо Недков, български музикант († 2010 г.)
1931 г. - Борис Елцин, първи президент на Русия († 2007 г.)
1939 г. - Клод Франсоа, френски певец († 1978 г.)
1942 г. - Тери Джоунс, британски актьор
1946 г. - Иван Кючуков, български футболист
1946 г. - Николай Михайлов, български политик
1949 г. - Михо Михов, български генерал
1949 г. - Руси Карабалиев, български режисьор
1949 г. - Франко Каузио, италиански футболист
1954 г. - Бил Муми, американски актьор
1965 г. - Брендън Лий, американски актьор († 1993 г.)
1965 г. - Кирил Метков, български футболист
1966 г. - Дийодоне М'бала М'бала, френски актьор
1968 г. - Лиза Мари Пресли, американска актриса († 2023 г.)
1969 г. - Бахман Гобади, кюрдски кинорежисьор
1969 г. - Габриел Омар Батистута, аржентински футболист
1971 г. - Джил Кели, американска порно актриса
1972 г. - Кристиан Циге, германски футболист и треньор
1979 г. - Александър Галкин, руски шахматист
1979 г. - Рутина Уесли, американска актриса
1982 г. - Надя, бивша българска попфолк певица
1982 г. - Таканори Матсумото, японски вокалист
1985 г. - Радослав Анев, български футболист
1986 г. - Иван Площаков, български футболист
1988 г. - Анди Валентино, американска порноактриса
1992 г. - Кели Гос, американска актриса
1994 г. - Хари Стайлс, британски певец ("One Direction")
Починали
997 г. - Геза Унгарски, унгарски владетел (* ок. 945)
1691 г. - Александър VIII, римски папа (* 1610 г.)
1733 г. - Август II, крал на Полша (* 1670 г.)
1851 г. - Мери Шели, английска писателка (* 1797 г.)
1865 г. - Авксентий Велешки, български духовник (* 1798 г.)
1871 г. - Гийом Лежан, френски пътешественик (* 1828 г.)
1903 г. - Джордж Гейбриъл Стоукс, ирландски учен (* 1819 г.)
1908 г. - Карлуш I, крал на Португалия и Алгарве (* 1863 г.)
1920 г. - Адолф Албин, румънски шахматист (* 1848 г.)
1922 г. - Аритомо Ямагата, министър-председател на Япония (* 1838 г.)
1926 г. - Теодосий Скопски, български духовник (* 1846 г.)
1945 г. - Екзекутирани български офицери и политици от т.нар. Народен съд
Александър Радолов, български политик (* 1883 г.)
Александър Станишев, български политик (* 1886 г.)
Богдан Филов, министър-председател на България (* 1883 г.)
Борис Йоцов, български учен (* 1894 г.)
Васил Митаков, български политик (* 1891 г.)
Димитър Шишманов, български политик (* 1889 г.)
Добри Божилов, министър-председател на България (* 1884 г.)
Иван Русев, български политик (* 1872 г.)
Иван Бешков, български политик (* 1896 г.)
Иван Вазов, български политик (* 1892 г.)
Иван Багрянов, министър-председател на България (* 1891 г.)
Иван Горанов, български политик (* 1891 г.)
Княз Кирил Преславски, български княз (* 1895 г.)
Никола Захариев, български политик (* 1898 г.)
Никола Михов, български офицер (* 1891 г.)
Павел Груев, български юрист (* 1879 г.)
Петър Габровски, министър-председател на България (* 1898 г.)
Първан Драганов, български политик (* 1890 г.)
Рашко Атанасов, български военен деец (* 1884 г.)
Руси Русев, български военен деец (* 1887 г.)
Теодоси Даскалов, български военен деец (* 1888 г.)
Христо Калфов, български политик (* 1883 г.)
1950 г. - Марсел Мос, френски антрополог и социолог (* 1872 г.)
1957 г. - Фридрих Паулус, германски генерал (* 1890 г.)
1958 г. - Клинтън Дейвисън, американски физик, Нобелов лауреат (* 1881 г.)
1961 г. - Ищван Чок, унгарски художник († 1865 г.)
1966 г. - Бъстър Кийтън, американски актьор (* 1895 г.)
1971 г. - Александър Андреев, български скулптор (* 1879 г.)
1971 г. - Амет-хан Султан, съветски летец (* 1920 г.)
1976 г. - Вернер Хайзенберг, германски физик, Нобелов лауреат през 1932 (* 1901 г.)
1976 г. - Джордж Уипъл, американски биофизик, Нобелов лауреат през 1934 г. (* 1878 г.)
1981 г. - Доналд Дъглас, американски авиоконструктор (* 1892 г.)
1982 г. - Найден Войнов, български шахматист (* 1895 г.)
1986 г. - Алва Мюрдал, шведски дипломат, Нобелов лауреат през 1982 г. (* 1902 г.)
1998 г. - Захари Жандов, български режисьор (* 1911 г.)
2003 г. - Седем членен екипаж на космическата совалка Колумбия
2003 г. - Монго Сантамария, джаз музикант (* 1917 г.)
2007 г. - Джан Карло Меноти, американски композитор (* 1911 г.)
2012 г. - Вислава Шимборска, полска поетеса, есеистка и преводачка, Нобелов лауреат през 1996 г. (* 1923 г.)
2014 г. - Максимилиан Шел, австро-швейцарски артист, режисьор и продуцент (* 1930 г.)
2014 г. - Стефан Божков, български футболист и треньор (* 1923 г.)
2014 г. - Луис Арагонес, испански футболист и треньор (* 1938 г.)
2014 г. - Василий Петров, съветски маршал (* 1917 г.)
Празници
Българска православна църква - Свети Трифон (Трифоновден)
Православна църква - Свети Фелицитата и Перпетуя (стар стил)
Алжир - Ден на евакуацията
България - Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим
САЩ - Национален ден на свободата
201 | {
"title": "1 февруари",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D1%84%D0%B5%D0%B2%D1%80%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.7427638738,
"avg_line_length": 62.0945945946,
"char_rep_ratio": 0.0923646662,
"flagged_words_ratio": 0,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9972120523,
"max_line_length": 324,
"num_words": 4772,
"perplexity": 390.4,
"special_char_ratio": 0.3467899891,
"text_len": 9190,
"word_rep_ratio": 0.1618727693
} | 15,705,452,206,110,580,000 |
1 април е 91-вият ден в годината според григорианския календар (92-ри през високосна). Остават 274 дни до края на годината.
Събития
527 - Начело на Византия застава Юстиниан I
1572 - Група протестантски пирати превзема град Брийле.
1579 - Основан е университета във Вилнюс.
1657 - Обесен е Партений III Константинополски, вселенски патриарх.
1778 - Бизнесменът от Ню Орлийнз Оливър Полък създава знака на долара.
1803 - Френското правителство забранява да се дават имена на деца, които ги няма в календара.
1808 - Император Александър I провъзгласява присъединяването на Финландия към Русия.
1826 - Патентован е двигателят с вътрешно горене.
1875 - Първата метеорологична карта е публикувана в лондонския вестник "Таймс".
1889 - В Чикаго се появява на пазара първата съвременна съдомиялна машина, изобретена от Джоузефин Кокрейн.
1891 - Художникът Пол Гоген отплавал за Таити.
1906 - Подписана е Международна конвенция за защита на птиците.
1916 - В България се въвежда Григорианския календар и датата не съществува в календара от тази година, като същия ден в хода на ПСВ е сключено временно споразумение между Австро-Унгария и Царство България за установяване сферите на влияние на двете държави в Албания.
1918 - Първата Световна Война: Създадени са Кралските Военновъздушни сили като амалгама от Кралския летателен корпус (Royal Flying Corps) и Кралската флотска въздухоплавателна служба (Royal Naval Air Service).
1933 - Немският крайцер Адмирал Шеер е спуснат на вода.
1936 - Основан е аржентинският ФК Лухан.
1937 - Бирма (днес Мианмар) се отделя от Индия.
1939 - Пада Втората испанска република.
1940 - В Ню Джърси е проведена първата демонстрация на електронен микроскоп.
1946 - Във Варна е създаден Държавен симфоничен оркестър.
1947 - В София е основан Съюз на българските композитори - творческа организация на композитори и музиковеди
1948 - Студената война: Започва блокадата на Берлин, след като контролираното от Съветския съюз правителство на Източна Германия, предприема проверки на пътния и жп трафик със Западен Берлин.
1959 - Създадена е Българска национална филмотека (първоначално името ѝ е Държавен филмов архив).
1960 - САЩ пускат в космоса първия в света метеорологичен изкуствен спътник.
1966 - В Сенегал е открит първият в света фестивал на африканското изкуство.
1976 - Стив Джобс и Стийв Возняк основават Apple Computer, Inc.
1979 - Иран е провъзгласен за ислямска република.
1987 - Американецът Стивън Нюмън завършва за 4 години първата околосветска пеша обиколка (36 200 км, посетени 20 страни на пет континента).
1997 - Кометата Хейл-Боп преминава през перихелий.
1998 - На публичен търг в Лондон цигулка Страдивариус е продадена за 1 526 000 долара - световен рекорд за цена на музикален инструмент.
2004 - Google стартира своята услуга за електронна поща Gmail.
2006 - Основана е официално Агенцията за борба с тежката организирана престъпност.
2009 - Хърватия и Албания стават членове на НАТО.
Родени
1578 - Уилям Харви, английски лекар († 1657 г.)
1647 - Джон Уилмът, английски поет († 1680 г.)
1697 - Прево, френски писател и журналист, автор на "Манон Леско" († 1763 г.)
1732 - Йозеф Хайдн, австрийски композитор († 1809 г.)
1753 - Жозеф дьо Местр, савойски философ († 1821 г.)
1809 - Николай Гогол, руски писател, поет и драматург († 1852 г.)
1815 - Ото фон Бисмарк, първи канцлер на обединена Германия († 1898 г.)
1842 - Араби-паша, египетски лидер († 1911 г.)
1847 - Йордан Брадел, български лекар († 1899 г.)
1852 - Стефан Бочаров, български военен лекар († 1937 г.)
1862 - Антон Митов, български художник († 1930 г.)
1868 - Едмон Ростан, френски драматург († 1918 г.)
1873 - Сергей Рахманинов, руски композитор († 1943 г.)
1875 - Едгар Уолъс, писател († 1932 г.)
1878 - Кирил Христов Совичанов, български революционер и учител († 1961 г.)
1881 - Октавиан Гога, румънски поет, общественик, политик и драматург († 1938 г.)
1884 - Георги Богровски, български политик († 1959 г.)
1887 - Леонард Блумфийлд, американски лингвист († 1949 г.)
1905 - Еманюел Муние, френски философ, представител на персонализма († 1950 г.)
1906 - Александър Сергеевич Яковлев, съветски авиоконструктор († 1989 г.)
1908 - Ейбрахам Маслоу, американски психолог († 1970 г.)
1909 - Бинка Вазова, българска художничка († 2007 г.)
1911 - Илия Пейков, български художник († 1988 г.)
1917 - Симон Барии, френска актриса († 2013 г.)
1920 - Велико Йорданов, български учител († 2004 г.)
1920 - Евгени Матеев, български икономист († 1997 г.)
1920 - Тоширо Мифуне, японски актьор и продуцент († 1997 г.)
1926 - Ан Макафри, американска писателка († 2011 г.)
1929 - Иван Станчов, български дипломат († 2021 г.)
1929 - Милан Кундера, чехословашки писател
1931 - Ролф Хохут, немски драматург († 2020 г.)
1931 - Петър Пашов, български езиковед († 2009 г.)
1933 - Клод Коен-Тануджи, френски физик, Нобелов лауреат
1938 - Ради Неделчев, български художник
1939 - Людмил Даковски, български учен
1939 - Петко Еврев, български архитект († 2020 г.)
1940 - Вангари Маатаи, кенийска активистка, Нобелов лауреат († 2011 г.)
1941 - Рашко Сугарев, български писател († 1995 г.)
1942 - Самюъл Дилейни, американски писател
1945 - Джан Батиста Кампаньола, италиански дипломат
1946 - Ариго Саки, италиански футболен треньор
1953 - Алберто Дзакерони, италиански футболист
1954 - Джанкарло Антоньони, италиански футболист
1961 - Сюзън Бойл, шотландска певица
1966 - Симеон Владов, български актьор и певец
1974 - Владимир Бесчастних, руски футболист
1975 - Магдалена Малеева, българска тенисистка
1978 - Силвия, българска попфолк певица
1980 - Ренди Ортън, американски кечист
1983 - Кристиан Шулц, немски футболист
1983 - Херман Пиетробон, аржентински футблист
1986 - Иреен Вюст, холандска скоростна кънкьорка
1987 - Дин Джънхуй, китайски снукър играч
2003 - Кристиян Върбановски, български актьор, певец, влогър и инфлуенсър
Починали
1204 - Елеонор Аквитанска, съпруга на кралете Луи VII (Франция) и Хенри II (Англия) (* 1122 г.)
1548 - Зигмунт I Стари, полски крал и велик литовски княз (* 1467 г.)
1865 - Джудита Паста, италианска оперна певица, сопрано сфогато (* 1797 или 1798 г.)
1917 - Скот Джоплин, американски музикант (* 1868 г.)
1922 - Карл I, австрийски император (* 1887 г.)
1939 - Антон Макаренко, руски писател (* 1888 г.)
1940 - Стоян Брънчев, български лесовъд (* 1860 г.)
1944 - Иван Козарев, деец на БКП (* 1901 г.)
1944 - Митко Палаузов, дете партизанин (* 1930 г.)
1947 - Георгиос II, крал на Гърция (* 1890 г.)
1947 - Екатерина Каравелова, българска общественичка (* 1860 г.)
1952 - Ференц Молнар, унгарски писател (* 1878 г.)
1962 - Мишел дьо Гелдерод, белгийски драматург (* 1898 г.)
1962 - Ото Пьоцъл, австрийски невролог (* 1877 г.)
1965 - Иван Димов, български актьор (* 1897 г.)
1966 - Димитър Димов, български писател (* 1909 г.)
1968 - Лев Ландау, руски физик, Нобелов лауреат (* 1908 г.)
1973 - Йоланде Якоби, немски психолог (* 1890 г.)
1976 - Александър Шеманский, руски оперен певец (* 1900 г.)
1976 - Макс Ернст, германски художник (* 1891 г.)
1984 - Марвин Гей, американски музикант (* 1939 г.)
1991 - Марта Греъм, американска танцьорка (* 1894 г.)
2002 - Симо Хаюха, финландски снайперист (* 1905 г.)
2005 - Томас Клинг, немски поет (* 1957 г.)
2008 - Петър Славов, български барабанист (* 1941 г.)
2010 - Дзанис Дзанетакис, гръцки политик (* 1927 г.)
2011 - Георги Русев, български актьор (* 1928 г.)
2017 - Евгений Евтушенко, руски поет и писател (* 1932 г.)
Празници
Ден на шегата
Начало на Седмицата на гората (1 април - 7 април)
Международен ден на птиците - Отбелязва се от 1906 г. по силата на Конвенцията за защита на редките птици.
Иран - Ден на Ислямската република (национален празник, 1979 г.)
Кипър - Национален празник
Малта - Ден на свободата
Сан Марино - Национален празник
Тайланд - Ден на държавната служба (1979 г.)
ЮАР - Ден на семейството
401 | {
"title": "1 април",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.7535664689,
"avg_line_length": 57.8175182482,
"char_rep_ratio": 0.0533367037,
"flagged_words_ratio": 0,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9917424917,
"max_line_length": 268,
"num_words": 4041,
"perplexity": 478.2,
"special_char_ratio": 0.3430122459,
"text_len": 7921,
"word_rep_ratio": 0.0555555556
} | 9,978,525,577,728,420,000 |
1 май е 121-вият ден в годината според григорианския календар (122-ри през високосна). Остават 244 дни до края на годината.
Събития
1707 г. - Кралство Англия и Кралство Шотландия се обединяват под името Кралство Великобритания.
1776 г. - Създадено е тайното общество на илюминатите от философа Адам Вайсхаупт.
1786 г. - Състои се премиерата на операта Сватбата на Фигаро от Волфганг Амадеус Моцарт във Виена.
1851 г. - Провежда се първото световно изложение, което е открито от кралица Виктория.
1869 г. - Васил Левски започва втората си обиколка из България, по време на която създава революционни комитети.
1860 г. - Открита е жп гарата в Йол по линията Корк - Йол.
1873 г. - Излиза първият брой на вестник "Будилник", редактор на който е Христо Ботев.
1884 г. - Публикувана е прокламация с искане за осемчасов работен ден в САЩ.
1931 г. - В Ню Йорк е открит 102-етажният Емпайър Стейт Билдинг.
1941 г. - Състои се премиерата на американския драматичен филм Гражданинът Кейн.
1948 г. - Образувана е Северна Корея, а Ким Ир Сен става първият ѝ президент.
1960 г. - Студената война: СССР сваля американски разузнавателен самолет над своя територия и задържа пилота Гари Пауърс.
1966 г. - Враца и с. Згориград са залети от хвостохранилището на мини "Плакалница": 500 жертви, 2000 ранени.
1978 г. - Японецът Наоми Уемура става първият човек, достигнал сам Северния полюс.
1982 г. - Започват масови манифестации на полските работници срещу режима, които продължават три дена във Варшава, Гданск, Шчечин, Краков и други градове на страната. При сблъсъци със силите на реда са ранени над 1500 демонстранти, над 600 са арестувани.
1982 г. - Фолкландската война: В хода на войната между Аржентина и Великобритания Кралските военновъздушни сили атакуват позиции на аржентинската армия на Фолкландските острови.
1986 г. - 5 дни след Чернобилската авария съветската информационна агенция ТАСС съобщава официално за катастрофата.
2003 г. - Война в Ирак (2003): На борда на самолетоносача USS Abraham Lincoln американският президент Джордж Буш обявява края на мащабните военни действия в Ирак.
2004 г. - Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия се присъединяват към Европейския съюз.
2009 г. - Еднополовият брак е узаконен в Швеция.
2011 г. - Президентът на САЩ Барак Обама обявява в официално обръщение от Белия дом, че Осама бин Ладен е убит в Пакистан.
2020 г. - Доказано е съществуването на алотропна форма на азота с кристална решетка, наподобяваща тази на черния фосфор.
Родени
1218 г. - Рудолф I, крал на ромеите († 1291 г.)
1672 г. - Джоузеф Адисън, британски писател († 1719 г.)
1852 г. - Сантяго Рамон и Кахал, испански учен, Нобелов лауреат († 1934 г.)
1859 г. - Никола Рибаров, български военен деец († 1927 г.)
1866 г. - Борис Пожаров, български актьор († 1942 г.)
1872 г. - Хюго Алфвен, шведски композитор († 1960 г.)
1872 г. - Иван Андрейчин, български поет, белетрист, драматург, преводач и критик († 1934 г.)
1880 г. - Васил Ив. Стоянов, български детски поет († 1962 г.)
1881 г. - Пиер Теяр дьо Шарден, френски палеонтолог и теолог († 1955 г.)
1885 г. - Екатерина Ненчева, българска поетеса († 1920 г.)
1887 г. - Темелко Ненков, деец на БКП († 1925 г.)
1891 г. - Йордан Мечкаров, български журналист († 1954 г.)
1897 г. - Райна Касабова, българска медицинска сестра († 1969 г.)
1905 г. - Стою Костов Маринов - общественик, деец на кооперативното движение, деец на БКП († 1976 г.)
1917 г. - Даниел Дарийо, френска актриса († 2017 г.)
1923 г. - Джоузеф Хелър, американски писател († 1999 г.)
1923 г. - Юри Буков, български пианист († 2006 г.)
1925 г. - Скот Карпентър, американски астронавт († 2013 г.)
1927 г. - Валтер Цеман, австрийски футболист († 1991 г.)
1929 г. - Ралф Дарендорф, германско-британски политик († 2009 г.)
1930 г. - Литъл Уолтър, американски музикант († 1968 г.)
1933 г. - Васил Арнаудов, български хоров диригент и музикален педагог († 1991 г.)
1933 г. - Геласий, български духовник († 2004 г.)
1933 г. - Уве Гресман, немски поет и белетрист († 1969 г.)
1942 г. - Иван Дервишев, български актьор († 2012 г.)
1942 г. - Станчо Бончев, български футболист († 2013 г.)
1948 г. - Тери Гудкайнд, американски фентъзи писател († 2020 г.)
1949 г. - Пол Тътъл-старши, производител и дизайнер на мотоциклети
1955 г. - Стефан, глава на МПЦ
1957 г. - Мая Нешкова, българска певица
1959 г. - Чавдар Монов, български актьор и режисьор
1961 г. - Мариана Сендова, български физик
1968 г. - Оливер Бирхоф, германски футболист
1971 г. - Калоян Чакъров, български футболист
1973 г. - Оливер Ньовил, германски футболист
1975 г. - Марк-Вивиан Фое, камерунски футболист
1981 г. - Александър Хлеб, беларуски футболист
1985 г. - Адриан Олегов, български футболист
1987 г. - Сашко Пандев, македонски футболист
1987 г. - Тезджан Наимова, българска лекоатлетка
Починали
408 г. - Аркадий, император на Източната Римска империя (* 337 г./338)
1277 г. - Стефан Урош I, сръбски крал (* ок. 1217 г.)
1555 г. - Марцел II, римски папа (* 1501 г.)
1572 г. - Пий V, римски папа (* 1504 г.)
1694 г. - Мария Елизабета Лемерихт, майка на Йохан Себастиан Бах (* 1644 г.)
1873 г. - Дейвид Ливингстън, шотландски изследовател (* 1813 г.)
1904 г. - Антонин Дворжак, чешки композитор (* 1841 г.)
1905 г. - Стою Костов Маринов - общественик, деец на кооперативното движение, комунист (* 1976)
1912 г. - Васил Диамандиев, български общественик и революционер (* ок. 1840)
1925 г. - Герасим Михайлов, български комунист (* 1878 г.)
1932 г. - Георги Иванов, български генерал (* 1858 г.)
1945 г. - Йозеф Гьобелс, нацистки министър на пропагандата (* 1897 г.)
1952 г. - Владимир Поптомов, български политик (* 1890 г.)
1954 г. - Йордан Мечкаров, български журналист (* 1891 г.)
1963 г. - Стефан Младенов, български езиковед и диалектолог (* 1880 г.)
1966 г. - Кирил Попов, български математик (* 1880 г.)
1978 г. - Арам Хачатурян, арменски композитор (* 1903 г.)
1993 г. - Пиер Береговоа, министър-председател на Франция (* 1925 г.)
1994 г. - Аертон Сена, бразилски автомобилен състезател (* 1960 г.)
2003 г. - Златка Измирлиева, български математик и педагог (* 1922 г.)
2007 г. - Захари Медникаров, български хоров диригент (* 1924 г.)
2010 г. - Хелън Уогнър, американска актриса (* 1918 г.)
2011 г. - Иван Славков, български спортен деятел (* 1940 г.)
Празници
Международен ден на самоеда
Международен Ден на труда и на международната работническа солидарност
България - Празник на Конфедерацията на независимите синдикати
България - Празник на градовете Първомай и Суворово, и на селата Първомай, Дъбова Махала, Сливовик, Цонево
България - Празник на в. "Дума" и на левия печат в България
Германия, Финландия, Източна Франция, Чехословакия, Румъния, Словакия, Швеция и др. - Валпургиева нощ - езически празник, свързван с Шабаша на вещиците, символ на края на зимата, засаждането на майско дърво и запалването на големи огньове. Описана е в драмата Фауст на Гьоте и в други литературни призведения.
Ирландия и Шотландия - Белтейн - Празник на магьосниците и Празник на огньовете
Китай и Тайван - празник на морската богиня Мазу, майка на предците
Маршалови острови - Ден на независимостта (от САЩ, реално от 21 октомври 1986 г.) и Ден на конституцията (1979 г., национален празник)
Хавай - Празник на гирляндите
Римски празници
Празник на богинята Бона Деа
Ден на Ларите
Източници
501 | {
"title": "1 май",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D0%BC%D0%B0%D0%B9",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.7462585951,
"avg_line_length": 63.9396551724,
"char_rep_ratio": 0.0593952484,
"flagged_words_ratio": 0,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9942117929,
"max_line_length": 310,
"num_words": 3902,
"perplexity": 383.5,
"special_char_ratio": 0.3342321693,
"text_len": 7417,
"word_rep_ratio": 0.1055741074
} | 15,892,500,968,521,249,000 |
1 юни е 152-рият ден в годината според григорианския календар (153-ти през високосна). Остават 213 дни до края на годината.
Събития
193 г. - Римският император Дидий Юлиан е убит на третия месец от своето управление.
1778 г. - Основан е град Мариупол в днешна Украйна.
1792 г. - Кентъки става 15-ият щат на САЩ.
1796 г. - Тенеси става 16-ият щат на САЩ.
1831 г. - Експедицията на британския морски офицер и изследовател Джеймс Кларк Рос открива Северния магнитен полюс.
1850 г. - Българските земи под османско владичество: Избухва масово Въстание в Северозападна България.
1858 г. - Георги Раковски е назначен за надзирател в Херсонската духовна семинария в Одеса.
1867 г. - Торонто избран за столица на провинция Онтарио в Канада
1876 г. - В подножието на връх Вола във Врачанската планина, след сражение с части на османската армия е прострелян смъртоносно Христо Ботев, като почитта се отдава традиционно на 2 юни.
1879 г. - България е приета за член на Всемирния пощенски съюз.
1880 г. - Приет е първият държавен бюджет на Българското княжество за 1880/81, одобрен от 2. ОНС през декември същата година.
1913 г. - Непосредствено след края на Балканската война представители на Сърбия и Гърция подписват в Солун Гръцко-сръбски договор, с който си разпределят бившите османски територии в Македония.
1913 г. - Начело на коалиционното правителство на Народната и на Прогресивнолибералната партия застава Стоян Данев.
1913 г. - В 11 ч. и 35 мин. Северна България е разтърсена от земетресение, тежки са пораженията в Горна Оряховица, Велико Търново, Лясковец.
1922 г. - На първата конференция на комитета Народен сговор в София ръководството се поема от проф. Александър Цанков.
1935 г. - В Англия са въведени автомобилните номера и изпитите за получаване на свидетелство за правоуправление.
1942 г. - България във Втората световна война: На гарнизонното стрелбище в София е разстрелян българския генерал Владимир Заимов.
1944 г. - Приключва мандата на Добри Божилов като министър-председател на България, за нов премиер е избран Иван Багрянов.
1945 г. - Приета е наредба-закон за подпомагане на борците против фашизма и техните семейства.
1950 г. - За първа година в 51 страни на света се чества учредения от Съвета на Международната демократична федерация Международен ден за защита на децата.
1954 г. - Състои се премиерата на филма "Границата".
1956 г. - Подписано е споразумение за установяване на дипломатически отношения между Народна република България и Република Судан.
1979 г. - На децата до 3 г. и бременните жени започват да са предоставят безплатни лекарства при домашно лечение.
1980 г. - CNN започва излъчване.
1981 г. - В София е открито двуседмично Световно биенале на архитектурата.
1996 г. - Опозицията в България провежда първите в Европа предварителни избори за определяне на общ кандидат за президент; действащият президент д-р Желю Желев, подкрепен от ДПС, БЗНС и ДП, е елиминиран от кандидата на СДС Петър Стоянов.
2000 г. - Българският телевизионен канал bTV започва да излъчва за пръв път.
2001 г. - Непалското кралско семейство е избито от престолонаследника принц Дипендра, който след това се самоубива.
2005 г. - На национален референдум Нидерландия отхвърля Европейската конституция.
2006 г. - Радио N-JOY започва да излъчва за пръв път.
2009 г. - Самолет Airbus A330 пътуващ по маршрута Рио де Жанейро - Париж на "Air France" се разбива над Атлантическия океан вследствие удар от мълния. Загиват всички 216 пътници и 12 членен екипаж - 9 стюардеси и 3 пилоти.
Родени
1076 г. - Мстислав I, велик княз на Киевска Рус († 1132 г.)
1780 г. - Карл фон Клаузевиц, пруски генерал († 1831 г.)
1790 г. - Фердинанд Раймунд, австрийски драматург († 1836 г.)
1796 г. - Никола Леонар Сади Карно, френски физик († 1832 г.)
1804 г. - Михаил Глинка, руски композитор († 1857 г.)
1815 г. - Отон I (Гърция), крал на Гърция († 1867 г.)
1917 г. - Уилям Ноулс, американски химик, Нобелов лауреат († 2012 г.)
1926 г. - Мерилин Монро, американска актриса († 1962 г.)
1926 г. - Серги Йоцов, български футболист и треньор († 2012 г.)
1927 г. - Жана Костуркова, българска художничка († 2010 г.)
1935 г. - Норман Фостър, английски архитект
1937 г. - Колийн Маккълоу, австралийска писателка († 2015 г.)
1937 г. - Морган Фрийман, американски актьор
1940 г. - Рене Обержоноа, американски актьор
1947 г. - Рон Денис, британски механик от Формула 1
1953 г. - Пламена Гетова, българска актриса
1953 г. - Георги Станчев, естраден певец
1956 г. - Петра Морсбах, немска писателка
1956 г. - Том Ъруин, американски актьор
1958 г. - Намбарин Енхбаяр, президент на Монголия
1959 г. - Иван Билярски, български историк
1959 г. - Мартин Брандъл, британски пилот от Формула 1
1962 г. - Адриан Видяну, кмет на Букурещ
1967 г.
- Андрей Чорбанов, български имунолог и депутат в XLV и XLVI НС
- Роджър Санчес, американски DJ
1968 г. - Джейсън Донован, австралийски актьор
1968 г. - Матиас Руст, германски авиатор
1973 г. - Петър Калчев, български актьор
1974 г. - Акис Зикос, гръцки футболист
1974 г. - Аланис Морисет, канадска певица
1977 г. - Сара Уейн Келис, американска актриса
1980 г. - Оливър Джеймс, британски актьор
1982 г. - Жюстин Енен, белгийска тенисистка
1985 г. - Марио Иполито, анголски футболист
1988 г. - Нами Тамаки, японска певица
1996 г. - Том Холанд, американски актьор
2004 г. - Крисия Тодорова, българска певица
Починали
193 г. - Дидий Юлиан, римски император (* 133 г.)
657 г. - Евгений I, римски папа (* ?)
1434 г. - Владислав II, Велик княз на Литва (* ок. 1362 г.)
1477 г. - Шарлот дьо Валоа, френска благородничка (* 1446 г.)
1815 г. - Луи Бертие, френски маршал (* 1753 г.)
1823 г. - Луи Даву, френски маршал (* 1770 г.)
1846 г. - Григорий XVI, римски папа (* 1765 г.)
1868 г. - Джеймс Бюканън, 15-и президент на САЩ (* 1791 г.)
1876 г. - Христо Ботев, български поет и революционер (* 1848 г.)
1894 г. - Николай Ге, руски художник, передвижник (* 1831 г.)
1936 г. - Христина Морфова, българска оперна певица (* 1889 г.)
1937 г. - Любомир Милетич, български филолог (* 1863 г.)
1938 г. - Йодьон фон Хорват, австрийски писател (* 1863 г.)
1942 г. - Владимир Заимов, български генерал (* 1888)
1944 г. - Йорданка Чанкова, деятелка на младежкото революционно движение (* 1911)
1944 г. - Начо Иванов, български комунист (* 1904)
1946 г. - Йон Антонеску, румънски генерал (* 1882 г.)
1958 г. - Гаврил Кацаров, български историк и филолог (* 1874 г.)
1968 г. - Хелън Келер, американска общественичка (* 1880 г.)
1971 г. - Никола Кожухаров, живописец и сценограф, ученик на Мърквичка (* 1892 г.)
1971 г. - Райнхолд Нибур, американски теолог (* 1892 г.)
1977 г. - Рудолф Витлачил, чехословашко-австрийски футболист (* 1912 г.)
1987 г. - Ерол Бароу, министър-председател на Барбадос (* 1920 г.)
1990 г. - Милош Зяпков, български писател (* 1940 г.)
1996 г. - Майкъл Фокс, американски актьор (* 1921 г.)
2001 г. - Бирендра Бир Бикрам Шах, крал на Непал (* 1945 г.)
2005 г. - Владимир Савон, украински шахматист (* 1940 г.)
2005 г. - Мариана Димитрова, българска актриса (* 1954 г.)
2008 г. - Йозеф Лапид, израелски журналист (* 1931 г.)
2008 г. - Ив Сен Лоран, френски моден дизайнер (* 1936 г.)
2010 г. - Андрей Вознесенски, руски поет (* 1933 г.)
2017 г. - Танкред Дорст, немски писател (* 1925 г.)
2018 г. - Синан Сакич, сръбски певец (* 1956 г.)
Празници
Международен ден на детето
Бахамски острови - Ден на труда
България - Ден на град Враца и на селата Априлово, Безмер, Гранитово, Гьоврен, Дуранкулак, Одърци, Свобода, Церово
Кения - Мадарка - Ден на свободата
Монголия - Ден на децата
Палау - Ден на президента
Самоа - Ден на независимостта (от Нова Зеландия, 1962 г., национален празник Заб.: Държавата получава независимостта си на 1 януари, но празникът е преместен на 1 юни поради причини от климатичен характер)
Тунис - Ден на конституцията и победата (1959 г.)
601 | {
"title": "1 юни",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D1%8E%D0%BD%D0%B8",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.7477534489,
"avg_line_length": 64.2357723577,
"char_rep_ratio": 0.0482767359,
"flagged_words_ratio": 0,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9929027557,
"max_line_length": 238,
"num_words": 4156,
"perplexity": 383.4,
"special_char_ratio": 0.3331223896,
"text_len": 7901,
"word_rep_ratio": 0.0580862859
} | 7,625,093,889,380,714,000 |
1 юли е 182-рият ден в годината според григорианския календар (183-ти през високосна година). Остават 183 дни до края на годината.
Събития
69 г. - Веспасиан е издигнат за император на Римската империя от легионите.
1097 г. - Битка при Дорилеон: Кръстоносците водени от принц Боемунд I Антиохийски побеждават селджукската армия, водена от Килич Арслам I.
1847 г. - В САЩ са пуснати в употреба първите залепващи пощенски марки.
1863 г. - Американска гражданска война: Започва Битката при Гетисбърг.
1881 г. - II велико народно събрание суспендира Търновската конституция, като гласува исканите от княз Александър Батенберг извънредни властови пълномощия да управлява страната в следващите седем години.
1894 г. - Основан е бразилският футболен клуб Клуб де Регаташ Ботафого, предшественик на днешния Ботафого от Рио де Жанейро.
1905 г. - Алберт Айнщайн прави публично достояние създадената от него Теория на относителността.
1907 г. - В САЩ са създадени първите военновъздушни сили.
1911 г. - Полският биохимик Казимир Функ открива витамините.
1916 г. - Първата световна война: Започва една от най-кръвопролитните битки през войната - Битката при Сома.
1921 г. - По предложение на Александър Теодоров-Балан е въведена правописна реформа.
1942 г. - Втората световна война: След 8-месечна обсада германската армия овладява Севастопол.
1960 г. - Двете Сомалии - британска и италианска получават независимост и се обединяват в една държава.
1962 г. - Руанда и Бурунди стават независими от Белгия държави.
1968 г. - В Женева е подписан Договор за неразпространение на ядрените оръжия от СССР, САЩ, Великобритания и други страни.
1975 г. - Людмила Живкова оглавява културното ведомство на Народна република България.
1976 г. - Португалия предоставя автономия на Мадейра.
1980 г. - В Полша избухва стачка, ръководена от профсъюза Солидарност.
1996 г. - Неврокопският митрополит Пимен е избран за патриарх от алтернативния Свети Синод.
1997 г. - Китайска народна република възстановява суверенитета си над Хонконг, с което приключва 156-годишното колониално управление на Обединеното кралство.
1997 г. - В България е въведен валутен борд и българския лев е приравнен към германската марка (1 DEM = 1000 BGN).
2000 г. - В България започва здравна реформа, чието цел е да замести безплатното здравеопазване.
2002 г. - Основан е Международният наказателен съд, който разглежда дела на лица за геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и престъпления на агресия.
2004 г. - Космическият апарат Касини-Хюйгенс, по съвместна програма на НАСА и ЕКА, влиза в орбита около Сатурн.
2009 г. - Открит е новият терминал на Летище Пловдив.
Родени
1646 г. - Готфрид Лайбниц, германски математик и философ († 1716 г.)
1742 г. - Георг Кристоф Лихтенберг, германски математик и физик († 1799 г.)
1804 г. - Жорж Санд, френска писателка († 1876 г.)
1847 г. - Хайнрих Гелцер, немски историк († 1906 г.)
1872 г. - Луи Блерио, френски авиоконструктор и пилот - пионер († 1936 г.)
1879 г. - Леон Жуо, френски профсъюзен деятел, Нобелов лауреат († 1954 г.)
1889 г. - Вера Мухина, руска скулпторка († 1953 г.)
1899 г. - Константинос Цацос, президент на Гърция († 1987 г.)
1899 г. - Чарлз Лотън, английски артист († 1962 г.)
1902 г. - Уилям Уайлър, американски режисьор от френски произход († 1981 г.)
1909 г. - Никола Парапунов, комунистически партизанин († 1943 г.)
1909 г. - Сергей Закариадзе, грузински актьор († 1990 г.)
1911 г. - Сергей Соколов, съветски маршал († 2012 г.)
1914 г. - Ахмед Хасан ал-Бакър, иракски политик († 1982 г.)
1915 г. - Уили Диксън, американски блус музикант († 1992 г.)
1916 г. - Оливия дъ Хавиланд, американска актриса († 2020 г.)
1919 г. - Ханс Бендер, немски писател († 2015 г.)
1920 г. - Амалия Родригеш, португалска певица († 1999 г.)
1921 г. - Йежи Стефан Ставински, полски сценарист и режисьор († 2010 г.)
1921 г. - Маргарита Дупаринова, българска актриса († 2005 г.)
1922 г. - Стоян Стоянов, български психиатър († 1999 г.)
1926 г. - Робърт Фогел, американски икономист, Нобелов лауреат през 1993 г. († 2013 г.)
1929 г. - Джералд Еделман, американски биохимик и имунолог, Нобелов лауреат през 1972 г. († 2014 г.)
1931 г. - Лесли Карон, френско-американска актриса
1931 г. - Мирон Иванов, български писател († 1988 г.)
1931 г. - Сейни Кунче, нигерски военен диктатор († 1987 г.)
1931 г. - Станислав Гроф, чешки психиатър
1933 г. - Никола Лечев, български баскетболист
1934 г. - Сидни Полак, американски режисьор († 2008 г.)
1938 г. - Александър Курляндски, съветски писател († 2020 г.)
1938 г. - Едуард Захариев, български режисьор († 1996 г.)
1939 г. - Паскал Гилевски, македонски писател
1941 г. - Майрън Шолс, канадски икономист, Нобелов лауреат през 1997 г.
1944 г. - Стоян Райчевски, български публицист
1950 г. - Дейвид Дюк, американски политик
1952 г. - Дан Акройд, канадски актьор
1956 г. - Юлия Кънчева, българска актриса († 2019 г.)
1961 г. - Даяна Спенсър, принцеса на Уелс († 1997 г.)
1961 г. - Карл Луис, американски атлет
1962 г. - Доминик Кийтинг, британски актьор
1967 г. - Памела Андерсън, канадски модел
1967 г. - Светлана Смолева, българска актриса
1968 г. - Георги Ангелов, български поет
1971 г. - Джулиан Никълсън, американска актриса
1976 г. - Патрик Клуйверт, нидерландски футболист
1977 г. - Лив Тайлър, американска актриса
1979 г. - Форест Грифин, американски ММА боец и актьор
1982 г. - Анелия, българска певица
1982 г. - Кармела ДеЧезаре, американски модел и кечистка
1982 г. - Хилари Бъртън, американска актриса
1985 г. - Леа Сейду, френска актриса и модел
1991 г. - Серенай Саръкая, турска актриса
1994 г. - Елена Тодорова, българска спортистка
1998 г. - Холи Стийл, британска певица
2003 г. - Тейт Макрей, канадска певица
Починали
251 г. - Деций Траян, римски император (* 207 г.)
251 г. - Херений Етруск, римски император (* 227 г.)
1109 г. - Алфонсо VI, крал на Леон и Кастилия (* 1040 г.)
1784 г. - Вилхелм Фридеман Бах, германски композитор (* 1710 г.)
1836 г. - Феликс дьо Божур, френски дипломат (* 1765 г.)
1839 г. - Махмуд II, султан на Османската империя (* 1785 г.)
1853 г. - Николай Ст. Палаузов, български търговец (* 1776 г.)
1881 г. - Херман Лоце, германски философ (* 1817 г.)
1881 г. - Анри Дьовил, френски физик и химик (* 1818 г.)
1891 г. - Михаил Когълничану, румънски държавник (* 1817 г.)
1896 г. - Хариет Бичър Стоу, американска писателка (* 1811 г.)
1905 г. - Джон Хей, американски политик (1838 г.)
1944 г. - Таня Савичева, руска ученичка (* 1930 г.)
1950 г. - Елиел Сааринен, финландски архитект (* 1873 г.)
1961 г. - Луи-Фердинан Селин, френски писател (* 1894 г.)
1971 г. - Уилям Лорънс Браг, австралийски физик, Нобелов лауреат (* 1890 г.)
1974 г. - Хуан Перон, президент на Аржентина (* 1895 г.)
1982 г. - Герасим Младенов, български актьор (* 1916 г.)
1990 г. - Иван Серов, руски офицер (* 1905 г.)
1993 г. - Герт Хофман, немски писател (* 1931 г.)
1997 г. - Джошуа Хасан, гибралтарски политик (* 1915 г.)
1997 г. - Робърт Мичъм, американски актьор (* 1917 г.)
2001 г. - Николай Басов, руски физик, Нобелов лауреат (* 1922 г.)
2003 г. - Нхау, намибийски актьор (* 1944 г.)
2004 г. - Марлон Брандо, американски актьор (* 1924 г.)
2004 г. - Ричард Мей, британски юрист (* 1938 г.)
2004 г. - Тодор Скаловски, македонски композитор (* 1909 г.)
2005 г. - Иван Колев, български футболист (* 1930 г.)
2009 г. - Карл Молдън, американски актьор (* 1912 г.)
2011 г. - Васа Ганчева, българска журналистка и водеща (* 1946 г.)
2015 г. - Христо Стоянов-Едрин, български писател и журналист (* 1958 г.)
Празници
Православна църква - Празник на светите братя Козма и Дамян, в България се почита сред народа като Свети Врач. Ден на билкаря и на народния лечител.
Международен ден на архитектурата (от 1985 г.)
Армения - Ден на прокурорите
Британски Вирджински острови - Ден на Вирджинските острови
България - Джулай
Гана - Ден на републиката (1961 г.)
Канада - Ден на Канада (национален празник)
Канада - Ден на унижението (създаден през 1923 г. от страна на китайските имигранти в Канада, за да привлекат вниманието на канадските власти по въпросите на имиграцията в страната)
Киргизстан - Ден на данъчната служител
Китай - Ден на комунистическата партия
Лесото - Ден на семейството
Молдова - Ден на данъчната служба
Руанда и Бурунди - Ден на независимостта (1962 г., от Белгия, национални празници в двете държави)
Русия - Ден на морския и речния флот
Сомалия - Ден на независимостта (1960 г., от Италия) и Ден на обединението на двете Сомалии (национален празник)
Суринам - Ден на свободата
Турция - Ден на Военноморските сили
Украйна - Ден на архитекта
Вижте също
Джулай
701 | {
"title": "1 юли",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D1%8E%D0%BB%D0%B8",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.7416829746,
"avg_line_length": 59.5,
"char_rep_ratio": 0.0611892141,
"flagged_words_ratio": 0,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9927876592,
"max_line_length": 204,
"num_words": 4514,
"perplexity": 455.8,
"special_char_ratio": 0.3445378151,
"text_len": 8687,
"word_rep_ratio": 0.0992230855
} | 6,465,691,427,133,609,000 |
1 август е 213-ият ден в годината според григорианския календар (214-и през високосна). Остават 152 дни до края на годината.
Събития
527 г. - Юстиниан I става самостоятелен владетел на Източната Римска империя.
902 г. - Арабите, оглавявани от династията Аглабиди, завладяват последната крепост на Византия на остров Сицилия - Таормина.
1291 г. - Три централни швейцарски кантона подписват Федерална харта (Bundesbrief), с която се създава Швейцарската конфедерация.
1208 г. - Българо-латински войни: В Битката при Пловдив армията на Втората българска държава е разгромена от рицарите на Латинската империя; българите са изтласкани от Тракия.
1461 г. - Едуард IV е коронован за крал на Англия.
1492 г. - Фердинанд Арагонски и Изабела I прогонват евреите от Испания.
1498 г. - Христофор Колумб акостира на континентална Америка при Венецуела.
1619 г. - Във Вирджиния (дн. САЩ) са докарани с кораби първите африкански роби.
1774 г. - Джоузеф Пристли открива кислорода и потвърждава предишното откритие на този химичен елемент от Карл Вилхелм Шееле.
1798 г. - Революционни войни: В Абукирския залив, Египет, започва морска битка, в която адмирал Хорацио Нелсън унищожава флотата на Наполеон Бонапарт.
1800 г. - Кралство Великобритания и Кралство Ирландия се обединяват в Обединено кралство Великобритания и Ирландия.
1834 г. - Отменено е робството в Британската империя, около 770 280 роби стават свободни граждани.
1876 г. - Колорадо става 38-ия щат на САЩ.
1879 г. - Създадена е Дунавската военна флотилия, с което се поставя началото на българските ВМС.
1885 г. - В Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева.
1888 г. - От Виена потегля първият влак по линията Виена - Цариград.
1894 г. - Избухва Китайско-японската война.
1895 г. - Излиза първият брой на списание Лов и риболов.
1902 г. - САЩ купуват правата за Панамския канал от Франция.
1907 г. - На остров Браунси започва първият скаутски лагер, организиран от британския генерал Робърт Бейдън-Пауъл.
1912 г. - В София е сформирана Аеропланна рота - първата самолетна част в България.
1914 г. - Първата световна война: Германия обявява война на Русия три дни преди Великобритания да обяви война на Германия.
1924 г. - Основан е АС Монако.
1926 г. - Открита е първата отсечка от теснопътната железопътна линия Септември - Добринище, от гара Септември до гара Велинград.
1928 г. - Създадена е Радиослужба към БТА.
1936 г. - В Берлин се откриват 11-те Летни олимпийски игри от Адолф Хитлер.
1944 г. - Втора световна война: Във Варшава Армия Крайова започва Варшавското въстание срещу нацистката окупация на Полша; бунтът продължава 63 дни преди да бъде потушен от германците.
1953 г. - Създадена е Информационна агенция на САЩ (ЮСИА).
1960 г. - Кипър получава своята независимост.
1960 г. - Република Дахомей (по-късно преименувана на Бенин) обявява национална независимост от Франция.
1960 г. - Град Исламабад е обявен за федерална столица на Пакистан.
1967 г. - Израел анексира Източен Йерусалим.
1968 г. - Хасанал Болкиах е коронован за 29-и султан на Бруней.
1971 г. - На Медисън Скуеър Гардън (Ню Йорк) се провежда благотворителен концерт пред 40 хил. души, на който са събрани около 244 хил. долара за нуждите на УНИЦЕФ в Бангладеш; концертът е организиран от Джордж Харисън и Рави Шанкар, сред изпълнителите са Боб Дилън, Ерик Клептън, Ринго Стар и др.
1975 г. - 33 европейски страни, САЩ и Канада, подписват в Хелзинки Заключителния акт от споразумението за човешките права, който води до създаването на Организация за сигурност и сътрудничество в Европа.
1981 г. - В САЩ започва излъчване музикалният тв канал MTV.
1990 г. - Желю Желев е избран от VII велико народно събрание за председател (президент) на Република България.
1991 г. - XXXVI народно събрание на Република България решава да не поднови договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ със СССР от 1967 г.
2001 г. - България, Кипър, Латвия, Малта, Словения и Словакия се присъединяват към Европейската агенция за околна среда.
2004 г. - При пожар в супермаркет в Асунсион (Парагвай) загиват 396 души и над 500 са ранени.
Родени
10 г. пр.н.е. - Клавдий, римски император († 54 г.)
126 г. - Пертинакс, римски император († 193 г.)
1520 г. - Зигмунт II Август, Крал на Полша и Велик княз на Литва († 1572 г.)
1626 г. - Шабатай Цви, еврейски лъжемесия († 1676 г.)
1744 г. - Жан-Батист Ламарк, френски биолог († 1829 г.)
1770 г. - Уилям Кларк, американски изследовател († 1838 г.)
1819 г. - Херман Мелвил, американски романист, есеист и поет († 1891 г.)
1829 г. - Иван Сеченов, руски физиолог († 1905 г.)
1849 г. - Джордж Доусън, канадски геолог и геодезист († 1901 г.)
1857 г. - Анастас Янков, български военен и революционер († 1906 г.)
1858 г. - Ханс Рот, австрийски композитор († 1884 г.)
1862 г. - Иван Пашинов, български военен деец († 1936 г.)
1872 г. - Димитър Мирасчиев, български революционер († 1917 г.)
1873 г. - Кръстьо Раковски, български, румънски, съветски политик и дипломат († 1941 г.)
1889 г. - Валтер Герлах, немски физик († 1979 г.)
1893 г. - Александрос I, крал на Гърция († 1920 г.)
1899 г. - Джеймс Ейнджъл, американски авиатор († 1956 г.)
1921 г. - Джак Креймър, американски тенисист († 2009 г.)
1924 г. - Абдула бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия († 2015 г.)
1924 г. - Жорж Шарпак, френски физик, Нобелов лауреат през 1992 († 2010 г.)
1925 г. - Димитър Русков, български хоров диригент († 2010 г.)
1925 г. - Ернст Яндл, немски поет и драматург († 2000 г.)
1930 г. - Пиер Бурдийо, френски социолог († 2002 г.)
1933 г. - Антонио Негри, италиански философ-марксист
1936 г. - Ив Сен Лоран, френски моден дизайнер († 2008 г.)
1942 г. - Джанкарло Джанини, италиански актьор
1945 г. - Вили Кавалджиев, български рок певец († 2010 г.)
1945 г. - Дъглас Ошероф, американски физик, Нобелов лауреат през 1996 г.
1948 г. - Дейвид Гемел, британски писател († 2006 г.)
1950 г. - Любомир Котев, български писател и белетрист
1951 г. - Томи Боулин, американски китарист († 1976 г.)
1952 г. - Зоран Джинджич, министър-председател на Сърбия († 2003 г.)
1953 г. - Игор Дамянов, български политик († 2019 г.)
1953 г. - Мартин Гудман, британски историк и писател
1959 г. - Джо Елиът, британски рок музикант
1961 г. - Ален Берг, бивш канадски пилот от Форума 1
1961 г. - Николай Станчев, български актьор († 2021 г.)
1962 г. - Божидар Искренов, български футболист
1963 г. - Кулио, американски рап изпълнител
1964 г. - Димитър Митовски, български режисьор
1964 г. - Каспар Капарони, италиански актьор
1965 г. - Сам Мендес, английски режисьор
1967 г. - Валентин Иванов, български астроном и писател
1968 г. - Дан Донеган, американски рок музикант
1971 г. - Александър Ангелов, български юрист
1972 г. - Вадим Милов, швейцарски шахматист
1980 г. - Елеонора Манчева, български фотомодел
1980 г. - Мансини, бразилски футболист
1981 г. - Стивън Хънт, ирландски футболист
1984 г. - Бастиан Швайнщайгер, германски футболист
1986 г. - Елена Веснина, руска тенисистка
1988 г. - Неманя Матич, сръбски футболист
1988 г. - Иван Думиника, молдовски историк от български произход
1989 г. - Стефани Хуанг, американска певица
Починали
30 пр.н.е. г. - Марк Антоний, римски пълководец (* 83 пр.н.е. г.)
527 г. - Юстин I, римски император (* 450 г.)
1137 г. - Луи VI, крал на Франция (* 1081 г.)
1146 г. - Всеволод II, велик княз на Киевска Рус (* 1094 г.)
1464 г. - Козимо Медичи, основател на династията Медичи (* 1386 г.)
1557 г. - Олаф Магнус, шведски писател (* 1490 г.)
1714 г. - Кралица Анна (* 1665 г.)
1831 г. - Уилям Хенри Леонард По, американски моряк и поет (* 1807 г.)
1859 г. - Стефан Богориди, османски държавник (* 1780 г.)
1887 г. - Михаил Катков, руски публицист (* 1818 г.)
1912 г. - Йоаким Груев, български просветител (* 1828 г.)
1924 г. - Димитър Вълнаров, български военен деец (* 1859 г.)
1926 г. - Израел Зангвил, английски писател (* 1864 г.)
1934 г. - Михаил Розов, български революционер (* 1874 г.)
1941 г. - Наум Арнаудов, български революционер (* 1876 г.)
1944 г. - Стефан Чавдаров, български революционер (* 1883 г.)
1959 г. - Жан Бера, френски пилот от Формула 1 (* 1921 г.)
1967 г. - Рихард Кун, германски химик и биохимик, Нобелов лауреат (* 1900 г.)
1968 г. - Мито Хадживасилев, югославски политик (* 1922 г.)
1970 г. - Ото Варбург, германски биохимик, Нобелов лауреат (* 1883 г.)
1973 г. - Валтер Улбрихт, германски политик (* 1893 г.)
1977 г. - Гари Пауърс, американски летец (* 1929 г.)
1987 г. - Пола Негри, американска актриса (* 1897 г.)
1992 г. - Маргарита Алигер, руска поетеса (* 1915 г.)
1997 г. - Святослав Рихтер, съветски пианист (* 1915 г.)
1998 г. - Ева Барток, унгарска актриса (* 1927 г.)
2002 г. - Мария Нейкова, българска поппевица и композиторка (* 1945 г.)
2003 г. - Мари Трентинян, френска актриса (* 1962 г.)
2005 г. - Фахд бин Абдул Азис, крал на Саудитска Арабия (* 1923 г.)
2005 г. - Ъруин Сандърс, американски социолог (* 1909 г.)
2008 г. - Симон Мирман, френска дизайнерка (* 1912 г.)
2009 г. - Мария Корасон Акино, първата жена, президент на Филипините (* 1933 г.)
Празници
Ден на градинаря Честването на празника е възобновено на 1 август 1993 година в град Брезово, Пловдивско, от членове на БЗНС
Азербайджан - Ден на азербайджанската азбука и език
Ангола и Ливан - Ден на армията
Барбадос, Тринидад и Тобаго, Бермуди, Гвиана и Ямайка - Ден на еманципацията (по повод забраната на робството в Британската империя, 1832 г.)
Бенин - Ден на независимостта (1960 г., от Франция, национален празник)
Демократична република Конго - Ден на родителите
Йоркшир, Англия - Ден на Йоркшир
Либия - Ден на въоръжените сили
Никарагуа - Ден на фиестата
Русия - Ден на тиловите войски от въоръжените сили на Руската федерация
Украйна - Ден на военноморския флот
Швейцария - Национален ден на Швейцария (по повод подписването на Федералната харта, 1291 г.)
801 | {
"title": "1 август",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D0%B0%D0%B2%D0%B3%D1%83%D1%81%D1%82",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.742955257,
"avg_line_length": 65.5695364238,
"char_rep_ratio": 0.0490295188,
"flagged_words_ratio": 0.0001917178,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9950064421,
"max_line_length": 297,
"num_words": 5216,
"perplexity": 446.1,
"special_char_ratio": 0.3400666599,
"text_len": 9901,
"word_rep_ratio": 0.0862300749
} | 13,428,888,102,147,783,000 |
1 септември е 244-тият ден в годината според григорианския календар (245-и през високосна). Остават 121 дни до края на годината.
Събития
1271 г. - Григорий X е избран за римски папа.
1364 г. - Папа Урбан V издава указ за създаване на Краковската академия.
1581 г. - Казашкият атаман Ермак Тимофеевич започва военния си поход в Сибир.
1804 г. - Немският астроном Карл Лудвиг Хардинг открива третия астероид в Слънчевата система - 3 Юнона.
1870 г. - Френско-пруската война: В Битката при Седан Прусия постига решителна победа.
1887 г. - Съставено е петнадесетото правителство на България, начело със Стефан Стамболов.
1897 г. - В Бостън, Масачузетс е открито първото метро в Северна Америка.
1914 г. - Санкт Петербург сменя името си на Петроград.
1916 г. - Първа световна война: България обявява война на Румъния.
1920 г. - Франция създава Ливан, който е под френска протектура до 1946 г.
1923 г. - Голямото земетресение в Канто опустошава района на Токио в Япония, жертвите са над 140 000, а бездомните 2,5 милиона.
1928 г. - Албания е обявена за кралство и първи крал става Зог I.
1937 г. - Открит е изложбеният център Ърлс Корт Сентър в Лондон, Великобритания.
1939 г. - Втора световна война: Нацистка Германия напада Полша, с което започва войната.
1950 г. - В Париж се състои първият конгрес на Международната астрономическа федерация.
1965 г. - Създадена е израелската комунистическа партия Маки.
1968 г. - Водачът на Пражката пролет Александър Дубчек претърпява автомобилна катастрофа и по-късно умира през 1992 г.
1969 г. - След държавен преврат в Либия, полковник Муамар ал-Кадафи взима властта, която по-късно предава на Народни Комитети.
1972 г. - В Рейкявик, Исландия, американецът Боби Фишер побеждава руснака Борис Спаски и става световен шампион по шахмат.
1974 г. - Във Враца е открит газопроводът СССР-НРБ.
1979 г. - Американският космически кораб Пионер 11 става първият апарат, който посещава Сатурн, като минава покрай планетата на разстояние от 21 000 км.
1983 г. - Студената война: Съветски изтребител "Су-15" на СССР сваля над остров Сахалин, южнокорейски пътнически самолет Боинг-747 (Call sign: KOREAN AIR 007), който неволно навлиза в съветското въздушно пространство поради грешно зададен маршрут в навигационната система на самолета от пилотите. Сваленият самолет е превозвал 246 пътници + 23 души екипаж, като е изпълнявал редовен полет от Ню Йорк за Сеул (с междинно кацане в Анкоридж). Свален е, след като се отклонява 500 километра от курса. Загиват всичките 269 души на борда. Инцидентът предизвика сериозно влошаване, на и без това обтегнатите отношения между СССР и САЩ. Президентът на САЩ Роналд Рейгън, след инцидента обявява кръстоносен поход срещу комунизма.
1985 г. - Съвместна американско-френска експедиция локализира останките на Титаник.
1991 г. - Узбекистан обявява независимостта си от СССР.
1997 г. - 11 миньори загиват в мини Бобов дол вследствие на експлозия.
1999 г. - Ботев (Луковит) отново започва дейност
2004 г. - Терористичен акт в Беслан: Въоръжени терористи взимат за заложници стотици ученици в руския град Беслан в Северна Осетия.
Родени
1336 г. - Стефан Урош V, сръбски крал и цар († 1371 г.)
1637 г. - Никола Катина, френски Генерал († 1712 г.)
1854 г. - Сава Коев, български опълченец и журналист
1858 г. - Трайко Китанчев, български революционер († 1895 г.)
1864 г. - Александър Танев, български военен († 1932 г.)
1875 г. - Едгар Бъроуз, американски писател († 1950 г.)
1876 г. - Иван Вулпе, български оперен певец и музикален педагог († 1929 г.)
1878 г. - Александра Сакскобургготска, британска принцеса († 1942 г.)
1887 г. - Блез Сандрар, швейцарски писател и поет († 1961 г.)
1888 г. - Симеон Петров, български авиатор († 1950 г.)
1896 г. - Бхактиведанта Свами Прабхупада, индийски религиозен водач († 1977 г.)
1898 г. - Димитър Талев, български писател († 1966 г.)
1898 г. - Фридрих Георг Юнгер, немски писател († 1977 г.)
1899 г. - Анастас Петров, български балетист († 1978 г.)
1911 г. - Михаил Михеев, руски писател († 1993 г.)
1922 г. - Златка Измирлиева, български математик и педагог († 2003 г.)
1923 г. - Роки Марчиано, американски боксьор († 1969 г.)
1925 г. - Рой Глаубер, американски физик, Нобелов лауреат († 2018 г.)
1932 г. - Христо Недялков, български композитор († 2013 г.)
1933 г. - Атанас Ценев, български сценарист
1939 г. - Лили Томлин, американска актриса
1942 г. - Антониу Лобу Антунеш, португалски писател
1942 г. - Каролайн Чери, американска писателка
1944 г. - Леонард Слаткин, американски диригент
1945 г. - Мустафа Балел, турски писател
1946 г. - Но Му-хен, южнокорейски политик († 2009 г.)
1951 г. - Тимъти Зан, американски писател
1953 г. - Валентин Пензов, български композитор († 2019 г.)
1954 г. - Филип Вуянович, президент на Черна Гора
1955 г. - Тодор Митов, български футболист
1956 г. - Катерина Евро, българска актриса
1956 г. - Прамод Митал, индийски бизнесмен
1957 г. - Валентин Княжевич, български даскал, историк-краевед и генеалог
1957 г. - Глория Естефан, кубинска певица
1959 г. - Нели Топалова, българска актриса
1961 г. - Тонино Бенакиста, френски писател
1962 г. - Рууд Гулит, холандски футболист
1963 г. - Светослав Минчев, български публицист
1967 г. - Андреас Майер, немски писател
1968 г. - Димитър Авджийски, български футболист
1971 г. - Хакан Шюкюр, турски футболист
1983 г. - Кирил Терзиев, български борец
1989 г. - Близнаците Бил Каулиц и Том Каулиц, немски музиканти (Токио Хотел)
1996 г. - Зендая Колман, американска певица и актриса
1997 г. - Чон Чонг Кук, южнокорейски певец, автор на песни и продуцент на звукозаписи.
Починали
1557 г. - Жак Картие, френски пътешественик (* 1491 г.)
1687 г. - Хенри Мор, английски философ (* 1614 г.)
1715 г. - Луи XIV, крал на Франция (* 1638 г.)
1838 г. - Уилям Кларк, американски пътешественик и откривател (* 1770 г.)
1906 г. - Джузепе Джакоза, италиански писател, драматург и либретист (* 1847 г.)
1920 г. - Константин Кирков, български военен деец (* 1869 г.)
1948 г. - Чарлз Биард, американски историк (* 1874 г.)
1953 г. - Жак Тибо, френски цигулар (* 1880 г.)
1953 г. - Теодор Капидан, румънски лингвист (* 1879 г.)
1958 г. - Димитър Дечев, български класически филолог (* 1877 г.)
1970 г. - Зорка Йорданова, българска драматична актриса (* 1904 г.)
1970 г. - Франсоа Мориак, френски писател, Нобелов лауреат през 1952 г. (* 1885 г.)
1981 г. - Алберт Шпеер, нацистки архитект и министър на военната промишленост (* 1905 г.)
1982 г. - Владислав Гомулка, полски комунистически политик и държавник (* 1905 г.)
1988 г. - Луис Алварес, американски физик, Нобелов лауреат през 1968 г. (* 1911 г.)
1992 г. - Пьотър Ярошевич, полски партиен и държавен деец (* 1909 г.)
1996 г. - Люба Велич, българо-австрийска певица (* 1913 г.)
2003 г. - Райнер Малковски, немски поет (* 1939 г.)
Празници
Православна църква - Начало на Църковната нова година; свети Симеон Стълпник (Симеоновден)
Ден на движението на необвързаните страни - Чества се от 1981 г. На тази дата през 1961 г. в Белград представители на 25 държави от Африка, Азия и Европа участват в Първата конференция на необвързаните страни
Празник на Криводол - На 1 септември 1969 г. е обявен за град
България - Ден на Драгоман (за 2012 г.) - Чества се първата събота, след 29 август. Датата се определя с решение на Общински съвет и е във връзка с обявяването на Драгоман за град през 1963 г.
Италия - Празник на град Аквино
Либия - Ден на Революцията (1969 г., държавен преврат под ръководството на Муамар Кадафи, национален празник)
Пуерто Рико - Ден на труда
Русия - Ден на знанието (първи учебен ден)
Сингапур - Ден на учителя
Словакия - Ден на конституцията (1992 г., национален празник)
Узбекистан - Ден на независимостта (от СССР, 1991, национален празник)
901 | {
"title": "1 септември",
"url": "https://bg.wikipedia.org/wiki/1%20%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8",
"language": "bg",
"timestamp": "20230320"
} | {
"alnum_ratio": 0.7537217659,
"avg_line_length": 68.350877193,
"char_rep_ratio": 0.0529358859,
"flagged_words_ratio": 0,
"lang": "bg",
"lang_score": 0.9951253533,
"max_line_length": 721,
"num_words": 4112,
"perplexity": 397.7,
"special_char_ratio": 0.3264887064,
"text_len": 7792,
"word_rep_ratio": 0.0555690958
} | 8,479,055,251,065,975,000 |
End of preview. Expand
in Dataset Viewer.
RedPajama -- Wikipedia (refined by Data-Juicer)
A refined version of Wikipedia dataset in RedPajama by Data-Juicer. Removing some "bad" samples from the original dataset to make it higher-quality.
This dataset is usually used to pretrain a Large Language Model.
Notice: Here is a small subset for previewing. The whole dataset is available here (About 68GB).
Dataset Information
- Number of samples: 26,990,659 (Keep ~90.47% from the original dataset)
Refining Recipe
# global parameters
project_name: 'Data-Juicer-recipes-wiki'
dataset_path: '/path/to/your/dataset' # path to your dataset directory or file
export_path: '/path/to/your/dataset.jsonl'
np: 50 # number of subprocess to process your dataset
open_tracer: true
# process schedule
# a list of several process operators with their arguments
process:
- clean_email_mapper:
- clean_links_mapper:
- fix_unicode_mapper:
- punctuation_normalization_mapper:
- whitespace_normalization_mapper:
- alphanumeric_filter:
tokenization: false
min_ratio: 0.6 # <3sigma (0.735)
max_ratio: 0.884 # 3sigma
- average_line_length_filter: # for code
max_len: 192 # 3sigma
- character_repetition_filter:
rep_len: 10
max_ratio: 0.4 # >3sigma (0.197)
- flagged_words_filter:
lang: en
tokenization: true
max_ratio: 0.0019 # 3sigma
- language_id_score_filter:
min_score: 0.689 # 3sigma
- maximum_line_length_filter: # for code
max_len: 1630 # 3sigma tbd
- perplexity_filter:
lang: en
max_ppl: 6887 # 3sigma
- special_characters_filter:
max_ratio: 0.5 # >3sigma (0.34)
- text_length_filter:
max_len: 18221 # 3sigma
- words_num_filter:
lang: en
tokenization: true
min_num: 20
max_num: 6086 # 3sigma
- word_repetition_filter:
lang: en
tokenization: true
rep_len: 10
max_ratio: 0.3 # 3sigma (0.194)
- document_simhash_deduplicator:
tokenization: space
window_size: 6
lowercase: true
ignore_pattern: '\p{P}'
num_blocks: 6
hamming_distance: 4
- Downloads last month
- 49
Size of downloaded dataset files:
1.21 MB
Size of the auto-converted Parquet files:
563 kB
Number of rows:
100