Upload 6628/text.txt with huggingface_hub
Browse files- 6628/text.txt +71 -0
6628/text.txt
ADDED
|
@@ -0,0 +1,71 @@
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| 1 |
+
|
| 2 |
+
Когато господ-бог привърши в небесата
|
| 3 |
+
небесни залисии, той слезе на земята
|
| 4 |
+
и съзова по свят що имаше роди,
|
| 5 |
+
световния късмет да им разпореди.
|
| 6 |
+
|
| 7 |
+
Застана Турчина пред него първо тамо —
|
| 8 |
+
на сърмошит чепкен ръкавите зад рамо —
|
| 9 |
+
и стори темане. „Най-първи се вести,
|
| 10 |
+
продума господ-бог — какво желаеш ти?“
|
| 11 |
+
|
| 12 |
+
— Аллах — отвърна той, — дай мене Агалъка!
|
| 13 |
+
Да владам, знаеш сам, това ми е най-сръка.
|
| 14 |
+
Но воля твоя пак — каквото кажеш ти:
|
| 15 |
+
човек върши туй, Аллах що отреди!
|
| 16 |
+
|
| 17 |
+
„Да бъде!“ — рече бог… А ей че се задава
|
| 18 |
+
безочливия Грък: пред бога той застава,
|
| 19 |
+
като че не пред бог, ами пред свой ортак —
|
| 20 |
+
засукал на кравай чак до уши мустак.
|
| 21 |
+
|
| 22 |
+
— О Кириос, дари на мене Агалъка —
|
| 23 |
+
избърболеска той; — ти знаеш не за мъка
|
| 24 |
+
е Гърка Грък роден… Късмет според човек!
|
| 25 |
+
А пък поминъка со Агалък е лек.
|
| 26 |
+
|
| 27 |
+
„Да — каза бог, — но виж, че Турчина превари
|
| 28 |
+
и зе го. Избери ти дар от други дари.“
|
| 29 |
+
— Когато е така, дай мене _Хитростта_:
|
| 30 |
+
и с нея видя щем да минем на света!
|
| 31 |
+
|
| 32 |
+
„Да бъде!“ — рече бок… А още недорекъл,
|
| 33 |
+
ей чорлавий Еврей се прязглава затекъл,
|
| 34 |
+
с брада до пояс чак, и блед и запъхтян,
|
| 35 |
+
отмеря отдалеч метан подир метан.
|
| 36 |
+
|
| 37 |
+
— Дай мене, Яхова, каквото ми се пада!
|
| 38 |
+
На верния си раб дай малката награда —
|
| 39 |
+
дай Агалъка мен… Мерак ми е това…
|
| 40 |
+
И с малкото съм аз доволен, Яхова!
|
| 41 |
+
|
| 42 |
+
„Ей, Агалъка го отнесе веч Агата,
|
| 43 |
+
следнего Гърка пък отиде с Хитрината —
|
| 44 |
+
остава…“ — Яхова, _Парата_ дай тогаз!
|
| 45 |
+
И с най-нищожното съм пак доволен аз.
|
| 46 |
+
|
| 47 |
+
„Да бъде!“ — рече бог… А ето низ баиря
|
| 48 |
+
и Българина се задава най-подиря,
|
| 49 |
+
нехайно замотал един през други крак,
|
| 50 |
+
над вежди рунтави нахлупил сив калпак.
|
| 51 |
+
|
| 52 |
+
Дохожда, спира се и все се пак втелесва,
|
| 53 |
+
и гузно по тила с два пръста се почесва:
|
| 54 |
+
— Дойдох ти, господи, да ме даруваш с дар —
|
| 55 |
+
дари ми Агалъка… да бъда господар…
|
| 56 |
+
|
| 57 |
+
„Де беше по-напред? Раздяла вече стана
|
| 58 |
+
и зарад теб сега един късмет остана.“
|
| 59 |
+
— Прощавай, господи, по пътя закъснях:
|
| 60 |
+
па малко и таквоз… на път се поуспах.
|
| 61 |
+
|
| 62 |
+
Царвули нали е, изсъхнаха по жега,
|
| 63 |
+
та да покиснат ги изух, да ми не стега,
|
| 64 |
+
а пуста дрямка… На че там съм и заспал.
|
| 65 |
+
„Затуй ще мъкнеш ти сега такава хал! —
|
| 66 |
+
|
| 67 |
+
отвърна господ-бог: — Такъв ти е късметя!
|
| 68 |
+
Кисни цървулите! И таз, що те сполетя,
|
| 69 |
+
ти подир ралото влачи я чак до гроб…
|
| 70 |
+
Земята работи — и неи бъди роб!“
|
| 71 |
+
|