Upload 1899/text.txt with huggingface_hub
Browse files- 1899/text.txt +146 -0
1899/text.txt
ADDED
|
@@ -0,0 +1,146 @@
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| 1 |
+
|
| 2 |
+
Едно време дядо Господ Свети
|
| 3 |
+
слязъл бе земята да посети,
|
| 4 |
+
широм, дължом той да я обиде,
|
| 5 |
+
как живеят хората да види,
|
| 6 |
+
дали още така го почитат
|
| 7 |
+
и закона дали му зачитат.
|
| 8 |
+
Той стори се на просяк опърпан,
|
| 9 |
+
с бяла брада и кожух закърпен,
|
| 10 |
+
в една ръка със икона нова,
|
| 11 |
+
в друга ръка с тояга дренова.
|
| 12 |
+
Така Господ Свети, справедливи
|
| 13 |
+
на почивка спря до едни ниви.
|
| 14 |
+
Там наблизо момченце игриво
|
| 15 |
+
пасеше си свойто стадо сиво.
|
| 16 |
+
Старецът го повика и рече:
|
| 17 |
+
— Починах си, дете мое, вече,
|
| 18 |
+
помогни ми, синко, да се вдигна,
|
| 19 |
+
в град далечен трябва да пристигна.
|
| 20 |
+
Момченцето стареца подкрепи,
|
| 21 |
+
докато се на нозе закрепи,
|
| 22 |
+
па си бръкна в скъсана торбица,
|
| 23 |
+
та извади хлебец и солчица:
|
| 24 |
+
— Вземи, дядо — срамежливо рече,
|
| 25 |
+
ти си пътник, идеш отдалече,
|
| 26 |
+
похапни си — сили да подкрепиш,
|
| 27 |
+
че те гледам — едвам-едвам креташ.
|
| 28 |
+
Господ прие коравия залък
|
| 29 |
+
от ръцете на момъка малък,
|
| 30 |
+
па му рече: „Синко, за отплата
|
| 31 |
+
на ти тая свирчица чудата,
|
| 32 |
+
да те пази от всяка неволя;
|
| 33 |
+
а когато засвириш по воля,
|
| 34 |
+
нищо живо да не се утрае —
|
| 35 |
+
да се дигне, да се разиграе!
|
| 36 |
+
Щастие нека тя да ти докара,
|
| 37 |
+
зет да станеш славен ти на царя!“
|
| 38 |
+
Момченцето със радост голема
|
| 39 |
+
от стареца свирката поема,
|
| 40 |
+
целува му ръка до три пъти,
|
| 41 |
+
за града го в посока упъти,
|
| 42 |
+
па стадото кротичко потири,
|
| 43 |
+
със новата свирчица засвири…
|
| 44 |
+
И, о чудо, невидяно чудо —
|
| 45 |
+
разигра се стадо като лудо,
|
| 46 |
+
заскачаха кози и овчици,
|
| 47 |
+
заскачаха мравки и мушици,
|
| 48 |
+
не страя се сивото магаре,
|
| 49 |
+
ръченица изкусна удари!…
|
| 50 |
+
Най-после се момчето умори,
|
| 51 |
+
то сне свирка чудна от устата,
|
| 52 |
+
да си малко поеме душата,
|
| 53 |
+
и отведнъж игра се прекъсна —
|
| 54 |
+
кой си друсна, хубаво си друсна…
|
| 55 |
+
А привечер момчето закара
|
| 56 |
+
сиво стадо в село във кошара,
|
| 57 |
+
при чешмата застана на спирка,
|
| 58 |
+
па засвири с чудната си свирка.
|
| 59 |
+
И щом като свирня се понесе,
|
| 60 |
+
цяло село в игра се унесе,
|
| 61 |
+
залюля се хоро чудновато,
|
| 62 |
+
старо, младо, кьосаво, брадато,
|
| 63 |
+
здраво, болно, дете пеленаче —
|
| 64 |
+
всяко тича и всяко подскача…
|
| 65 |
+
Сне момчето свирка от устата,
|
| 66 |
+
да си малко поеме душата,
|
| 67 |
+
и отведнъж игра се прекъсна —
|
| 68 |
+
кой му друсна, хубаво му друсна!
|
| 69 |
+
Дядо господ, радостен, доволен,
|
| 70 |
+
упъти се за града престолен
|
| 71 |
+
и почука на царьови двори.
|
| 72 |
+
Сам му царят портите отвори,
|
| 73 |
+
разсърди се, изгледа го криво
|
| 74 |
+
и попита тежко, горделиво:
|
| 75 |
+
— Какво искаш, просяко нахален?…
|
| 76 |
+
— Късче хлебец, че съм много гладен
|
| 77 |
+
проговори старецът смирено
|
| 78 |
+
и погледна царя нажалено.
|
| 79 |
+
— Я се махай ти, старецо гнъсен! —
|
| 80 |
+
рече царят мрачен и навъсен
|
| 81 |
+
и ръка си със закана вдига:
|
| 82 |
+
— Хляб дори и мен ми не достига!…
|
| 83 |
+
Обидено Господ се повърна,
|
| 84 |
+
вдигна ръка и царя прокълна,
|
| 85 |
+
клетва тежка, страшна, гръмовита:
|
| 86 |
+
— Дано нивга нямаш ти насита!…
|
| 87 |
+
Оттогава апетит безмерен
|
| 88 |
+
доби тоя цар високомерен:
|
| 89 |
+
яде, яде и не се насища
|
| 90 |
+
нито с хляб, нито със месища,
|
| 91 |
+
готвачите не могат да смогнат,
|
| 92 |
+
със казани манджа да помогнат…
|
| 93 |
+
Царят яде, яде и тлъстее,
|
| 94 |
+
от ден на ден расте, дебелее,
|
| 95 |
+
тронът му го вече не побира,
|
| 96 |
+
спокойствие нийде не намира,
|
| 97 |
+
ни да ходи, ни да шава може,
|
| 98 |
+
що да прави — наказание божие!
|
| 99 |
+
И той бързо известие даде,
|
| 100 |
+
по цялото царство той обади:
|
| 101 |
+
който може да го излекува,
|
| 102 |
+
да го вдигне на крака да ходи,
|
| 103 |
+
от тежестта страшна освободи,
|
| 104 |
+
ще му даде царят за награда
|
| 105 |
+
дъщеря си, царкинята млада,
|
| 106 |
+
ще го сложи наследник на трона,
|
| 107 |
+
ще му даде царската корона.
|
| 108 |
+
Стекоха се философи стари,
|
| 109 |
+
надойдоха доктори, знахари,
|
| 110 |
+
ала никой нищо не помогна,
|
| 111 |
+
да облекчи цар Шишко не смогна…
|
| 112 |
+
Една сутрин, зора кога пука,
|
| 113 |
+
страхливо се на порти почука.
|
| 114 |
+
Затичаха слуги във позлати,
|
| 115 |
+
отвориха царските палати
|
| 116 |
+
и видяха тамо пред вратата
|
| 117 |
+
момче бедно със свирка в ръката.
|
| 118 |
+
— Какво търсиш, момко непознати,
|
| 119 |
+
толкоз рано пред царски палати?
|
| 120 |
+
— От далечни места аз пътувам,
|
| 121 |
+
наемам се царя да лекувам.
|
| 122 |
+
— И слугите с усмивка лукава
|
| 123 |
+
въведоха момъка тогава…
|
| 124 |
+
Цар Шишко седеше там на трона
|
| 125 |
+
неподвижен, тих като икона.
|
| 126 |
+
Образът му като шопар гоен,
|
| 127 |
+
коремът му като тулум лоен…
|
| 128 |
+
А момъкът нищо му не рече,
|
| 129 |
+
пред него се тихичко изпречи
|
| 130 |
+
и си наду малката цафара,
|
| 131 |
+
ръченица изкусна подкара.
|
| 132 |
+
И отведнъж — невидяно чудо —
|
| 133 |
+
скокна царят и заигра лудо,
|
| 134 |
+
понесе се като перо леко,
|
| 135 |
+
ту подскокне, ту заситни меко,
|
| 136 |
+
ту подклекне, ту скочи високо,
|
| 137 |
+
ту ръце си завърти широко.
|
| 138 |
+
ту плесне, ту викне той чевръсто;
|
| 139 |
+
пот се сипе от тялото тлъсто,
|
| 140 |
+
но той скача, не иска да знае
|
| 141 |
+
и играе, играе, играе…
|
| 142 |
+
И от игра — три дни и три нощи
|
| 143 |
+
царят стана мършав като мощи…
|
| 144 |
+
И момъкът стана зет на царя —
|
| 145 |
+
тъй се свършва таз приказка стара.
|
| 146 |
+
|