Upload 5568/text.txt with huggingface_hub
Browse files- 5568/text.txt +43 -0
5568/text.txt
ADDED
|
@@ -0,0 +1,43 @@
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
| 1 |
+
|
| 2 |
+
Ела, обгърни тез небесни простори,
|
| 3 |
+
дух на нощта!
|
| 4 |
+
Излез, напусни пещерата зловеща,
|
| 5 |
+
где скучният ден те беше затворил.
|
| 6 |
+
В нея ти сънища странни посреща:
|
| 7 |
+
със тях и желана, и страшна си ти.
|
| 8 |
+
Ела, долети!
|
| 9 |
+
|
| 10 |
+
Обвий си снагата във мантия сива,
|
| 11 |
+
обляна в звезди.
|
| 12 |
+
Деня ослепи със своите коси;
|
| 13 |
+
срази го с целувка, която опива …
|
| 14 |
+
Над земя и вода се за миг понеси
|
| 15 |
+
и на всички, навсякъде с жезъла свой
|
| 16 |
+
дарявай покой.
|
| 17 |
+
|
| 18 |
+
Щом заран разбуден аз зърна зората,
|
| 19 |
+
за тебе копнея!
|
| 20 |
+
Когато лъчите росата стопят
|
| 21 |
+
и пладне щом легне върху дървесата,
|
| 22 |
+
когато безсилен заспива денят
|
| 23 |
+
като гостенин, който при чужди се грее —
|
| 24 |
+
за тебе копнея!
|
| 25 |
+
|
| 26 |
+
Сестра ти — Смъртта, се надвеси над мен
|
| 27 |
+
„Зовеш ли ме вече?“
|
| 28 |
+
Сънят, твойто мило дете, долетя;
|
| 29 |
+
замоли ме плахо със взор замъглен:
|
| 30 |
+
„Пусни ме при тебе да се приютя!
|
| 31 |
+
Не ме ли желаеш?“ Отвърнах с тъга:
|
| 32 |
+
Не бива сега.
|
| 33 |
+
Ще дойде Смъртта, но — след твоя чар
|
| 34 |
+
Тъй малко остана!
|
| 35 |
+
|
| 36 |
+
Ще дойде Сънят, но ти ще си вече умряла
|
| 37 |
+
Не искам от тях аз скъпия дар,
|
| 38 |
+
единствена ти би ми го дала,
|
| 39 |
+
о Нощ! Приближи се с луди крила!
|
| 40 |
+
Ела! Ела!
|
| 41 |
+
|
| 42 |
+
1821
|
| 43 |
+
|