Datasets:

petkopetkov
/

chitanka

+	— Почакайте малко.
+	— Да, моля.
+	— Вие минахте на червена светлина.
+	— Извинете, аз съм далтонист. За мен цветовете нямат разлика.
+	— Но все пак виждате светлина, нали?
+	— Разбира се.
+	— В такъв случай сигурно сте забелязали, че е запалена горната светлина, значи червената.
+	— Това е съвсем логично. Но…
+	— Какво?
+	— Там е работата, че аз, как да ви обясня, често бъркам горната светлина с долната.
+	— Вие нещо увъртате.
+	Регулировчикът написа квитанция за глобата.
+	— Вие някога поглеждали ли сте матовото стъкло на фотоапарата?
+	— А вие как мислите?
+	— Изображението там е обърнато.
+	— Това го знае всеки ученик.
+	— Човешкото око е леща.
+	Регулировчикът наостри уши.
+	— Е, и какво?
+	— В окото изображението също е обърнато.
+	— Да, но…
+	— Ама нали окото е леща?
+	— Така е…
+	Регулировчикът повъртя неуверено молива…
+	— Тогава не е ясно…
+	— Точно там е работата… При повечето хора, тоест почти при всички обърнатото изображение се преобръща в мозъка още веднъж.
+	— Да се чудиш просто. Наистина изображението трябва да бъде обърнато…
+	— Ами че при мене е тъкмо такова. Обърнато.
+	Регулировчикът занемя с отворена уста.
+	— Значи вие виждате всичко…
+	— Да. Бъдете така добър, да не настъпите с обувката си лицето ми.
+	Регулировчикът направи крачка встрани.
+	— За вас значи аз…
+	— Да, вие стоите с краката нагоре.
+	— Боже милостиви, ама че нещастие!
+	— Ни най-малко, свикнал съм.
+	Регулировчикът се замисли, после се усмихна лукаво.
+	— Измислихте всичко това, приятелю, за да не платите глоба!
+	— Но нали окото е леща?
+	Регулировчикът пак се замисли.
+	— Вижте какво. Елате с мен, нека началството се оправя!
+	Тръгнаха. Изведнъж регулировчикът се спря.
+	— А не ви ли е трудно да се движите с такова зрение?
+	— Как да ви кажа, омръзна ми да гледам крака горе. И пътя горе. От това ме заболява врата.
+	Началникът изслуша регулировчика, който му докладваше шепнешком.
+	— Глупости. Такова нещо е невъзможно. Я ми кажете къде е главата ми?
+	— Ей там, долу.
+	— Нищо подобно, вие самият показвате с пръст горе!
+	— За вас това е горе, а за мен — долу.
+	— Хмм. Значи на вас ви се струва, че вървите с краката нагоре?
+	— Не. На вас ви се струва, че ходите с главата нагоре. При мен всичко е нормално според учебника по физика.
+	— Слушайте! Ако ви повярва човек, то тогава вие сте изключение от правилото.
+	— Нищо подобно, вие сте изключение от правилото. Господи, обувките ви пак са до лицето ми. Моля ви…
+	— Добре, ще се отместя… Всеки ден си лъскам обувките. Още един въпрос. Как пиете и ядете?
+	— Как ли? Обикновено, както всички. Пия от чаша, ям с лъжица.
+	Началникът се зарадва много.
+	— Ако всичко е така, както го разправяте, тогава течността щеше да се излива покрай устата ви!
+	— Ех и вие! Извинете, но тогава на вас не ви е познат законът за притеглянето.
+	— А именно?
+	— Течността никога не мо��е да се излее поради своето тегло.
+	— И според вас къде се притегля тя?
+	— Ето там, горе.
+	— Вие отново показвате долу!
+	— Нали ви обясних вече…
+	— Ах, да.
+	Началникът беше съобразителен, образован човек. Той извади от джоба си вестник.
+	— Я прочетете какво пише тук?
+	— „Тнеднопсерок яишан емхиломоп еин“…
+	— Вие четете от долния десен ъгъл отдясно наляво горе?
+	— А как другояче?
+	— И ясно ли ви е всичко това?
+	— Разбира се. Моят мозък веднага обръща текста както трябва.
+	— Зрението не обръща, а текста обръща. Странно.
+	— Няма нищо странно. Може би това е нещо като компенсация за моята физическа нормалност.
+	— Вие смятате това за нормално — да виждате всичко обратно?
+	— Пак ви повтарям, тъкмо това е нормално. А не както виждат останалите…
+	— Значи според вас ние сме ненормални. Но нали ние сме болшинство!
+	— Е, това още не е аргумент…
+	Регулировчикът зададе въпроса, който го измъчваше.
+	— Кажете ми не сте ли се опитвали да се приспособите към всички…
+	— Какво имате предвид?
+	— Ами вашето „долу“ да стане „горе“ и така нататък?
+	— О, разбира се, не ще и дума. Когато бях млад.
+	— И какво правихте тогава?
+	— Занимавах се с акробатика. Упражнявах се да ходя на ръце. Извинете, обувките ви пак ме…
+	Началникът и регулировчикът замълчаха.
+	После регулировчикът каза:
+	— Аз ще ви поизпратя. Внимателно, тук при нас горе, тоест за вас това е долу, има полилей. Доста е дълъг. Да не го закачите с краката си. Изобщо много странен случай… Хм, какво виждате, когато вървите сега с мен? Ах, вие вече говорихте за това. Обувки. Знаете ли, между впрочем аз пиша дисертация. Бихте ли ми разрешили някой път да намина към вас? Просто да си поговорим по-подробно…
+	— Защо не, заповядайте. Запишете си адреса ми.
+	— А как да ви намеря по-лесно?
+	— Живея в седем етажна сграда, на последния етаж. По-добре влезте откъм покрива, през втория прозорец откъм десния ъгъл…
+	Регулировчикът се изгуби в тъмнината…