|
Зевс, след като били създадени животните, започнал да им присъжда лични качества: на едно — сила; на друго — хитрост; на трето — бързина; на четвърто — лукавство.
|
|
Раздавал, раздавал, край нямали животните, но на всяко успял да дарува по нещичко.
|
|
Само човекът, като „зоон политикон“, не получил нищо и застанал гол и нещастен, гладен и невъоръжен пред Зевса:
|
|
— Какво толкова се провиних пред тебе, Зевсе, та ме оставяш без никакво благоволение?
|
|
Зевс го тупнал покровителствено по рамото:
|
|
— И за теб съм помислил. Давам ти разум. Той ще ти служи за две неща. Първо — да подражаваш на животните и по този начин да използваш всичките им преимущества. И второ — да хвалиш боговете. Достойни ли са хвалбите ти, боговете няма да те изоставят.
|
|
|