| Напразно нашто време на изпит и съмненье | |
| изпразни маловерно небесните селенья | |
| от нимфи, божества | |
| и от богини красни морето обезлюди, | |
| и из горите хладни дриадите прокуди: | |
| за храм, за поклоненье пак има същества. | |
| Да, има между нази пак ангели прекрасни, | |
| със погледи неземни, с души високи, ясни, | |
| де господ сам сияй; | |
| които на земята напомнюват небето, | |
| които с нещо сладко изпълнюват сърцето | |
| и правят го да моли, да мисли, да мечтай. | |
| Кога приказваш нежно, гласът ти хармоничен | |
| на някаква си песен от раят е приличен, | |
| високият ти стан | |
| е горд, красив и строен кат брязата планинска, | |
| и твоя поглед сини в мечтателност богинска | |
| неволно предизвиква ил песен, ил метан. | |
| 1883 | |