7602/text.txt

	Умра ли, къщата ще стане пуста,
	умра ли, къщата ще стане няма
	и ще извика мама, ще почувства,
	че ме няма.

	И как тогава в къщата голяма
	ще се усмихва мама, ще живее?
	О, никога не казвайте на мама
	синът къде е!

	Тя няма да повярва, че земята
	завинаги ще е прибрала
	и на дърветата, и на цветята
	ме е раздала.

	Тя като сянка тихо ще излиза
	и ще ви пита, няма да ви слуша,
	видели ли сте бялата ми риза
	по вода и суша.