6346/text.txt

	Мил навик е за мене да го срящам,
	кога се връща — стария рибар.
	Сърдечен поздрав отдалеч му пращам,
	а той ми сочи тежкия товар.

	От него от главата до петите
	тече вода. Но радостно се смей,
	кат гледа рибата в зарите
	на бляскавото слънце как светлей.

	Блазе му! Вечер в чиста е премена.
	Край ламбата, опрян до старий зид,
	седи всред челяд и жена засмена.

	Изглежда ги доволен и честит
	и за ловитбата в нощта студена
	разказва важно с тържествуващ вид.