File size: 2,108 Bytes
94b9d96 |
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 |
Не знам кога, къде е то стояло, но имало такова огледало. То хората оглеждало наред, показвайки им точния портрет. И постоянно там народ прииждал, и всеки съдел туй, което виждал. Пред него завъртява се кокетка. Наистина забавна гледка: „Но как? Това е Изабела. Познах я аз. Отде ли се е взела? Каква надменна, алчна и надута, пък и нахална — все напред се бута!“ След туй едно конте се приближава и образът му в миг се отразява: премного суета, а малко ум. „Ах, дяволът! — контето вдига шум. — С такава мутра и с такъв фасон как няма да позная аз Дапон! Ще трябва, докато е време, урок от огледалото да вземе.“ Подир контето идва Харпагоп и почва със насмешлив тон: „Ах, тоз скъперник стар Арист, голям глупак и егоист! За грош дори готов е той да отнесе сто пръчки бой. Туй огледало бих му подарил, че да се гледа и в лице, и в тил. Разбира се, ще ми е по-приятно, ако на мене го дадат безплатно.“ Огледала се не една персона, народ тълпял се всеки час и миг, но всеки виждал тоя или оня, а никой там не зърнал своя лик. Щом глупавото самомнение е майка на презрението, аз към майка и към поколение стрелите си отправям в този час. |