3545/text.txt

	Магарето и конят тръгнали на воденица. Магарето се влачело едвам-едвам, защото на гърба му били натоварени два чувала жито, а охраненият кон препускал празен и бодро цвилел.
	— Ох! — изпъшкало магарето. — Колко много тежат пустите му чували! Задъхвам се. Ако падна — ще умра. Моля ти се, кончо, помогни ми! Кажи на стопанина да прехвърли единия чувал на твоя гръб.
	Но конят си правел углушки и пет пари не давал за своя претоварен другар.
	На едно каменисто място магарето се препънало, строполило се на земята и издъхнало под чувалите.
	Тогава стопанинът на двете животни наместил магарешкия самар и чувалите върху конския гръб, шибнал коня с камшика си и го подкарал напред.
	Конят се превил под тежкия товар, въздъхнал, извил глава към магарето и рекъл:
	— Ех, братко, ако бях послушал молбата ти, сега щях да нося само един чувал жито.
	И захванал да преплита краката си.