Спри се, ветре,
	не повявай,
	руса коса
	не развявай;

	златни къдри
	не разреждай,
	косоплитки
	не повреждай!

	Златни къдри
	посветляват,
	косоплитки
	полюляват.

	Мерджаните
	леком звякат,
	поле гледат,
	либе чакат.

	От чужбина
	то си иде,
	мене бърза
	да сповиди;

	златни къдри
	да похвали,
	божур страни
	да погали;

	черни очи
	да назърне,
	тънка снага
	да прегърне.